Вяра
Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което можем да изработим.
Ако се интересувате от произвеждане на плодове, вариращи от ябълки до пъпеши, как трябва да започнете? Работили ли сте в градина? Знаете ли как се прави? Не са необходими големи познания, за да се види, че някои неща са причина, а други резултат. Ако искате да имате успех в градината, не насочвате усилията си към резултата, нали така?
Какво благословение би било да можем да видим разликата между причина и резултат, когато стане дума за духовно израстване. Колко от нас са пропилели години и огромни усилия в опита си да постигнат резултати, да работят върху резултатите! Павел изброява плодовете в християнския живот. Забележете, че те са плодове на Духа, а не на човека. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание; против такива неща няма закон“ (Гал. 5:22, 23 – ЦП).
Писанието винаги представя вярата като плод или дар, или резултат. Тя никога не е наше дело. В Римл. 12:3 се казва, че Бог е дал на всекиго известно „количество“ вяра. В Римл. 10:17 е записано, че вярата идва от слушане, а слушането е от Божието слово. Вярата винаги е резултат от нещо друго. Не можете да я създадете. Не работите върху плода. Напротив, насочвате усилията си към това, което произвежда плод. Не работите върху получаването на дар. Насочвате усилията си към отиване в присъствието на Дарителя и приемане на предложения дар. „Никой не може да създаде вяра. Светият Дух, Който действа върху човешкия ум и го просвещава, създава вярата в Бога“ (Е. Вайт, АБК, т. 7, с. 940).
Лесно е да объркаме вярата с чувства и да се опитваме да изработим вяра, работейки върху чувствата. Кога ви е по-лесно да вярвате, че Бог ще отговори на молитвите ви? Дали когато чувствате, че ще отговори или когато сте сигурни, че няма да го стори? Кога имате повече вяра в Божието обещание да прощава изповяданите грехове? Когато се чувствате опростен, или когато се чувствате изоставен? Кога ви се струва, че имате силна вяра? Когато нещата вървят добре, или когато сте изправени пред изпитания и бедствия?
Казано е, че „чувството не е вяра. Това са две различни неща“ („Ранни творби“ , с. 73). Още един спорен момент: защо не сме в състояние да изработваме вяра? Може да чуете подходяща музика, може да бъдете завладян от красноречието на човек, който се опитва да ви ентусиазира, може да се повлияете от осветлението или от духа на хората около вас. Възможно е да се създадат изключителни чувства и тълпата да бъде насочвана в определена посока. Но след като светлините угаснат и множествата си отидат по домовете, вие оставате сам. Какво се случва тогава? Възможно е да се почувствате по-зле отпреди. Случвало ли ви се е? Милиони съвременни хора вървят от една емоционална височина към друга, изразходвайки жизнените си сили в лудешко търсене на нещо, което да повдигне духа им и да им помогне да забравят, че последното направено от тях нещо е било съвсем мимолетно и преходно.
Неприятелят така успешно е завладял света с този метод, че все още го използва като едно от най-добрите си средства дори в църквата. Когато някой реши да отиде при Исус, за да намери трайното щастие, предлагано от Него, врагът идва и казва: „Искаш да отидеш при Исус? Добре, но ще трябва да оправиш живота си, така че Той да може да те приеме.“ Сатана кара този човек да работи върху резултатите и го държи настрана от Исус, докато нещастникът отчаяно се опитва сам да си изработи праведност. Но идва моментът, когато чува за праведност чрез вяра. Звучи добре. Решава да я приеме, но врагът идва с друга уловка. Казва му: „Това е точно, праведността идва чрез вяра. Недей да работиш върху праведността си; работи върху вярата.“ Така може да се постави още една бариера между грешника и Спасителя.
Истината е, че не трябва да работите нито върху праведността, нито върху вярата си. И двете са дар. И двете са плод. И двете идват в резултат от познаването на Исус. Познаването на Исус е резултат от общуването с Него. Ако отидете при Исус, Той ще ви даде истинската вяра, от която се нуждаете. Първият вторичен продукт от търсенето на Исус е истинската вяра. Праведността е вторият.