Тезис №16

Вяра

Позитивното мислене не поражда истинска вяра, но вярата поражда позитивно мислене.

Хус и Йероним са герои на Реформацията. Работели в Бохемия и свидетелстването им предшествало проповедите на Мартин Лутер в Германия. Писанията на Уиклиф оказали влияния върху тях. Скоро след като Ян Хус започнал да проповядва евангелието с голяма сила, Йероним, живеещ по това време в Англия, приел идеите му.

Тъй като учението на Хус станало широко известно, бил извикан в Констанс, за да отговаря за проповедите си. Получил документ, гарантиращ сигурността му, но скоро след като го изслушали, бил хвърлен в затвора. Предложили му да се отрече от идеите си. Отказал и не след дълго го изгорили на глада. Прахът му бил разпръснат по река Рейн. Гонителите му се надявали, че гласът му е замлъкнал завинаги.

Когато Йероним чул, че приятелят му е в опасност, бързо тръгнал за Констанс, без да чака документ за сигурност, който и без това се оказал толкова безполезен за Хус. Веднага след пристигането си бил арестуван и хвърлен в затвора, където преседял много месеци. Смелостта му го напуснала и той приел предложението да се отрече от идеите си.

После направил едно трагично откритие. Оказало се, че има нещо по-лошо от изгарянето на клада, а именно – да не бъдеш изгорен на клада; да живееш с угризението, че си се отрекъл от Господа. Йероним оттеглил думите си и не след дълго тръгнал към кладата с песен. Когато палачът приближил отзад, за да запази огъня, мъченикът извикал: „Ела отпред. Запали огъня пред мене. Ако се страхувах, нямаше да бъда тук.“

Историята на Хус и Йероним ни дава голям урок за истинска вяра. Днес в света и в църквата има псевдо вяра, която всъщност не е никаква вяра, а позитивно мислене. Тя ви води до убеждението, че вярата се състои просто във вярване, че каквото и да поискате, ще се осъществи; че ако намерите в Писанието някакво обещание, можете да го поискате за себе си. Франк Синатра пее за това положително мислене в песента си „Направих го по моя начин“. Дори в собствената ни църква можете да намерите тази разновидност на вярата. Хора проповядват: „Можеш да го направиш.“

Но в Библията съвсем не е казано, че всички обещания се отнасят за тебе точно в сегашното време и точно при тези обстоятелства. Ако изискването да се изпълнят тези обещания бе всичко, от което се нуждаем, за да бъдем избавени, тогава Хус и Йероним са се провалили. В Исая 43:2 има чудесно обещание, което те биха могли да изискат за себе си: „Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш.“ Но и двамата отишли на кладата не защото нямали вяра, а заради вярата си.

Ако имаме вяра, ние се уповаваме на Бога дори когато нещата не вървят така, както ни се иска. Лесно е да се доверяваме на Бога при положение, че всичко е наред. Истинското изпитание на вярата идва, когато на молитвите ни сякаш не се отговаря. „Господ желае да се уповавате на Неговата любов и милост както сред облаци и тъмнина, така и в слънчева светлина“ („Свидетелства“, т. 2, с. 274).

Човешкото ни естество не може да не предпочита историята на Даниил в рова на лъвовете пред доклада за Йоан Кръстител. Трудно ни е да разберем изказването, според което „от всички дарове на Небето, участието в Христовите страдания е най-важното поръчение и най-високата чест“ („По стъпките на великия Лекар“, с. 478). Харесва ни началото на Евр. 11 гл., но ни е трудно да приемем края. И все пак този текст съществува в Библията. Чели ли сте го наскоро? След блестящия разказ за избавлението, извършвано от Бога за народа Му при различни кризисни ситуации, става дума и за „други“. Да не забравяме другите! „А други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени. Умираха заклани с нож, скитаха се в овчи кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанията“ (Евр. 11:35-39).

Духовните обещания – за прощение на греха, за Светия Дух, за сила да се върши Неговото дело – винаги са наше разположение. Но обещанията за земни благословения, дори за живот, са дадени при определени случаи и се оттеглят при определени случаи според Божието провидение. Желаете ли да бъдете сред „другите“, ако Бог ви призове да се присъедините към тях в час на изпитание на вярата.