ТЕЗИС №17 - Християнска църква на адвентистите

Себепредаване

Себепредаването означава предаване на собственото „аз“, а не на греховете. Предаването на греховете е резултат от себепредаването и от търсенето на Бога.

Вземали ли сте новогодишни решения? Някои от нас са вземали такива решения не само за новата година, но и за първо число от месеца, първия ден от седмицата, рождения ден, началото на учебната година или преместването в друг град!

Праведност чрез вземане на решение. „Отсега нататък аз ще…“ или „Отсега нататък аз няма да…“ Правили ли сте го? Случвало ли ви се е да откриете, че нищо не излиза от тази работа?

В следващите няколко глави ще говорим за себепредаване и един от основните му принципи е, че ако не е включено всичко, въобще няма себепредаване. То е нещо повече от отказване от някакъв лош навик. Можем да сгрешим дори като кажем, че предаваме „всичко“. Себепредаването въобще не се отнася до неща. Единственият начин да предадем всичко е да предадем себе си. Предаването на собственото „аз“ е основата на себепредаването.

Когато силите от Оста капитулирали в края на Втората световна война, какво всъщност предали? Само оръжията и амунициите? Танковете и ръчните гранати? Униформите и материалните средства? След като се предали, това автоматично уредило въпроса с оръдията, бомбите, танковете и всичко останало.

Предаването не може да бъде на части. Просто не съществува частично предаване, както не съществува и частична бременност. Или си, или не си. Няма средно положение.

Ако проучите какво казват вдъхновените писания, предназначени за църквата, ще откриете, че и там въпросът се поставя така: всичко или нищо. Христос изисква цялостно и безрезервно себепредаване (виж „Избрани вести“, кн. 1, с. 110), безусловно себепредаване (виж „Свидетелства, т. 4, с. 120), пълно себепредаване (виж „По стъпките на великия Лекар, с. 473). Списъкът е много по-дълъг.

Когато говорим за себепредаване, използваме термин, който не се среща в библейския превод „Кинг Джеймс“. Там е използвана думата покоряване. „И тъй, покорявайте се на Бога“ (Яков 4:7). Това е пример, който ни показва какво се включва в пълното, цялостно и безрезервно себепредаване. Както вече отбелязахме, не подчиняваме само някои неща. Подчиняваме себе си. В процеса на подчиняване, т.е. себепредаване, ние предаваме собственото „аз“ заедно с всичко останало. В „Свидетелства“, т. 9, с. 182 идеята е представена по следния начин: „Всеки от нас ще има трудна борба, за да победи греха в сърцето си. Понякога това е болезнено и обезсърчително, защото, виждайки собствените си недостатъци, продължаваме да гледаме към тях, макар че би трябвало да погледнем към Исус и да облечем одеждата на Неговата праведност. Всеки, който влезе през бисерните порти на Божия град, ще бъде там като победител. Най-голямото му завоевание ще бъде победата над собственото „аз.“

Себепредаването и вярата са тясно свързани. Само когато се доверим на Бога и се предадем, т.е. откажем се от собственото „аз“, можем да разчитаме на Него, а не на себе си. Чрез себепредаването Той поема контрола. Едва тогава може да действа в нас така, че да желаем и да вършим Неговата воля.