Праведност
Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни.
Бог не е срещу морала! В Откр. 3 гл. Той изобличава лаодикийците не за морала им, а за това, че се опитват да заменят праведността с морал.
Може да нямате нищо против пластмасовото грозде. Възможно е да го намерите за много красиво, когато е поставено за украса. Някои от имитациите на пазара са много правдоподобни. Но ако поставите пластмасово грозде в плодовата салата, със сигурност ще го намерите за безвкусно. Не може да замени истинския плод.
Бог не е срещу морала! Ако животът ви е морален, няма да попаднете в затвор. Ще ви повишат в работата. Ще имате добра репутация в обществото. Хората около вас няма да страдат от някакви ваши неморални постъпки. Несъмнено моралът си има своите предимства. Бог обаче изобличи лаодикийската църква, защото моралът не може да бъде заместител на праведността.
„Мнозина, наричащи себе си християни, са просто моралисти“ („Притчи Христови“, с. 315). Забележете, че тук не става дума за тези, които се наричат моралисти. Описани са хора, наричащи себе си християни, без в действителност да са такива.
В притчата за човека, който няма сватбарска дреха (виж Матей 22 гл.), е изложен същият принцип. Този човек би могъл да предпочете да си остане у дома, където обикновеното му облекло не би предизвикало никакви възражения. Царят го поканил на сватбата, но не го принудил да присъства. Проблемът бил, че мъжът се опитал да замени царската одежда със собствените си дрехи и въпреки това да присъства на тържеството.
Хората от времето на Христос си били изработили религия, основаваща се единствено на морала. Молещият се в храма фарисей бил жертва на заменилия праведността морал. Свирел мелодията на собствения си морал. Изброил пред Бога списък с дела, за които мислел, че го препоръчват на Небето. Основал сигурността си на факта, че не е направил това, което бирникът бил извършил.
Примерът му показва, че моралността не само не ви прави праведни, но дори ви държи отделени от истинската праведност.
Бог не е срещу морала! Прочетете с. 18 от „Пътят към Христа“. „Възпитанието, културата, упражняването на волята, човешките усилия – всички тези неща си имат своята собствена сфера на действие, но в този случай са безсилни. Те могат да произведат някаква външна коректност в поведението, но не могат да променят сърцето.“
Не трябва да отхвърляме морала, но е необходимо да го разбираме правилно. Той никога не е причина. Истинският християнин е морален човек. Не бива да се страхуваме, че в търсенето ни на истинската правда, моралът ще остане зад борда. Възможно е от само себе си да имаме външна доброта, но не е възможно да имаме само вътрешна доброта. Когато сърцето се промени, неизбежният резултат ще бъде промяна в поведението. Праведността винаги ще ви прави морални. „Ако пребъдваме в Христос, ако Божията любов обитава в нас, то нашите чувства, нашите мисли, нашите постъпки ще бъдат в хармония с Божията воля, както е изразена в предписанията на Неговия свят закон“ („Пътят към Христа“, с. 61).
Бог не е срещу морала! Но Той ни предупреждава да не го поставяме на мястото на праведността. Поканва ни да приемем Христовата правда, дадена даром на всички, които отидат при Него чрез Исус.