Праведност
Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога
Като човешки същества имаме поне две общи неща. Първо, ние сме били родени. Второ, родени сме грешни. Проблемът с греха започва още при раждането ни, защото се раждаме отделени от Бога.
Понякога хората трудно възприемат тази истина. Поглеждат новороденото бебе и казват: „Как е възможно това малко безпомощно създание да има грях?“ Но малко хора могат да отрекат факта, че новороденото е себелюбиво! Няма значение, че майката е изморена, а бащата трябва да става рано за работа. Ако бебето иска да бъде нахранено, почистено или забавлявано, винаги намира начин да го съобщи. Бебето е изключително себелюбиво.
Трагично е да се родиш в този свят! „Децата наследяват греха. Той ги отделя от Бога“ („Възпитание на деца“, с. 475). Поради греха на Адам потомството му се ражда с вродената склонност към непослушание (виж Адвентен библейски коментар (АБК), т. 5, с. 1128).
В първите седем тезиси разгледахме въпроса за правдата. Тъй като обратното на правдата е грях, изглежда логично да проучим по-задълбочено тази тема. Ясното разбиране на правдата и греха е жизнено необходимо за вникване в учението за спасение чрез вяра. Мнението по въпроса за правдата и греха може да бъде малка пукнатина в тротоара, която по-късно да се превърне в Големия каньон.
От прочетеното досега можем да обобщим, че праведността идва чрез връзката ни с Исус и не се основава на поведение. Ако това е истина, тогава трябва да дефинираме и греха като нещо повече от поведение. Ние сме грешни по рождение, грешни сме по естество. Именно естеството ни е греховно, а лошите дела са само последица.
В Еф. 2:3 Павел казва, че по естество сме чада на гнева. В Пс. 58:3 е записано: „Още от рождението си нечестивите се отстраняват. Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят.“ В случай че не знаете кои да причислите към „нечестивите“, спомнете си Римл. 3:10: „Няма праведен ни един.“
Имало един скорпион, който искал да пресече реката. Срещнал жаба на брега и я помолил да се качи на гърба й.
„О, не – казала жабата. – Ако те пусна да се качиш на гърба ми, ще ме ужилиш и аз ще умра.“
„Защо ще го правя? – попитал скорпионът. – Ако те ужиля и умреш, тогава и двамата ще потънем.“
Аргументът на скорпиона изглеждал разумен и жабата му позволила да се качи на гърба й. Заплували по реката.
По средата на реката скорпионът ужилил жабата. Със сетни сити тя попитала: „Защо го направи? Сега и двамата ще умрем!“
Скорпионът отговорил тъжно: „Знам, но не можах да се сдържа. Такава ми е природата.“
Това е дилемата на човечеството. Естеството ни е паднало. Не можем да си помогнем. Дори да разбираме, че се унищожаваме, не можем да спрем да грешим, тъй като природата ни е зла. „Последиците от изяждането на плода от дървото за познаване на добро и зло се виждат в преживяванията на всеки човек. В самото му естество има склонност към злото, сила, на която не може да се противопостави, ако не получи помощ“ („Възпитание“, с. 29). Поради Адамовия грях „нашето естество стана също така паднало и ние вече не можем да направим себе си праведни“ („Пътят към Христа“, с. 62).
Тъй като проблемът с греха е нещо повече от вършене на злини и ние сме грешни по естество още от момента на раждането ни, грехът трябва да бъде търсен по-дълбоко от простото изучаване на поведението. Бог ни предлага да започнем отначало. Той ни предлага новорождение и напълно ново естество.
Исус обясни на Никодим в среднощната Си проповед пред аудитория, състояща се от един човек, че ако няма новорождение, нямаме надежда да видим небесното царство. Първото рождение не е за вечен живот. Необходимо е да има второ. Добрата вест за спасение е, че заради Исус можем да получим ново естество и като споделим Неговото божествено естество, да избягаме от покварата на греховния свят, в който сме родени.
