Тезис 22 - Християнска църква на адвентистите

Себепредаване

Единственото съзнателно усилие в християнския живот е да се търси Бога. Спонтанните усилия за постигане на други неща ще са естествен резултат.

Представете си, че някоя неделна сутрин решите да си смените гумите на колата. Вдигате я на крикове и сваляте джантите. Точно тогава съпругата ви казва, че закуската е готова.
Преди още да свършите с яденето, 4-годишната ви дъщеря отива да си играе в двора. Топката й се търкулва под колата и тя изпълзява отдолу, за да я вземе, но по невнимание бута единия крик.
Чувате писък и поглеждате през прозореца. Виждате колата и веднага разбирате какво се е случило. Тогава…
Какво правите в този момент? Дали се облягате на стола и казвате на съпругата си: „Струва ми се, че колата е паднала върху Мери. Май ще е по-добре да изляза и да я вдигна на крик. Но би ли ми дала първо още едно парче от ябълковия пай?“
Или хуквате към двора и напрягате всичките си човешки сили, за да повдигнете колата от единия край и да освободите детето?
Кое би било по-лесно за вас? Чакайте, не бързайте да отговаряте. Кое е по-лесно от гледна точка на съзнателните усилия? Да останете на масата и да си вземете още едно парче пай, или да повдигнете колата, дори тя да е Датсун? За кое е необходимо повече енергия, разход на калории и усилия?
От друга страна, ако обичате детето си, кое би било по-трудно? Няма две мнения. Може да са необходими свръхчовешки усилия, за да се вдигне колата от единия край и детето да бъде спасено, но ще са нужни невероятни усилия да останете седнал до масата!
Важно е да разберем разликата между съзнателно и спонтанно усилие, за да осъзнаем какво усилие е необходимо в християнския живот. Тъй като говорим, че не е възможно да се борим с греха и с дявола чрез собствените си усилия, хората мислят, че проповядваме религия, отхвърляща усилията. През миналия век имало една странна секта, наречена куаятисти , чиито привърженици вярвали, че не е необходимо да се правят каквито и да е усилия. Просто трябва да си стоим. Каквото трябва да се направи, Бог ще го направи без наше участие.
Но Бог никога не ни дарява спасение, ако нямаме никакво участие. Проблемът ни е, че често насочваме усилията си в погрешна посока. Тази дилема често е карала теолозите да спорят до среднощ, но отговорът се крие в два текста, които са един мини курс на тема праведност чрез вяра. Както ще откриете, те са най-сбитото изявление по въпроса за Божията сила и човешките усилия.
Двата текста са Йоан 15:5 и Фил. 4:13. Исусовите думи: „Отделени от Мене не можете да сторите нищо“ и коментарът на Павел: „Всичко мога чрез Христа“ – ЦП. Съединете двете изказвания. Ако без Христос не можем да направим нищо, а чрез Него можем всичко, тогава какво да сторим. Да отидем при Исус и да останем с Него.
„Всичко, което човек може да направи за собственото си спасение, е да приеме поканата: „Който е жаден, нека вземе даром водата на живота“ („Избрани вести“, кн. 1, с. 343). Не забравяйте, че терминът спасение включва не само прощение на греха, но и сила за послушание, а накрая и небето. С други думи, оправдание, освещение и прославяне.
Как отиваме при Христос? Как вземаме водата на живота? „В общуването с Христос нашите гладни души ще бъдат нахранени чрез молитва и изучаване на великите и ценни истини на Неговото слово, а жаждата ни ще бъде утолена от извора на живота“ („Мисли от планината на благословението“, с. 113).
За родителя съзнателното усилие е било проявявано, когато ден след ден е общувал с детето. Това понякога може да му е коствало много. Но когато настъпи кризисен момент, усилието е съвсем спонтанно. Никой родител, който обича чадото си, не би се спрял, за да мисли каква енергия му е необходима, а би скочил да помогне на изпадналото в беда дете.
Така е и с християнина. В християнския живот са необходими всички видове усилия. Но единственото съзнателно усилие е да търсим общуване с Бога. Спонтанното усилие да се направи нещо друго ще бъде само неизбежен резултат.