Петък
Тя не беше съвсем сигурна как стана всичко това – но е то, че то се случи. Моника беше възпитана в семейство на адвентисти от седмия ден и християнският начин на живот беше съвсем естествен път за нея.
И тогава тя срещна Марк, колега-студент в адвентния колеж. Двамата прекарваха време заедно, често пъти насаме и едно нещо водеше към следващото, докато накрая не се озоваха в интимна сексуална връзка по взаимно съгласие.
Моника знаеше какво учи Библията относно сексуалните отношения извън брака. Тя често се опитваше да смълчи съвестта си, като си казваше: „Как е възможно нещо, което те кара да се чувстваш толкова добре, да е толкова лошо?“. Но Марк и Моника не са единствените с подобни проблеми. Според Националния център за здравна статистика на САЩ 88.8% от жените на възраст между 15 и 44 години и 89.9% от мъжете на възраст между 20 и 44 години в Щатите са докладвали, че са има ли предбрачна сексуална връзка, като средната възраст на първия сексуален контакт е била 17,3 г. за жените и 17 г. за мъжете.
Разбира се, предбрачният секс е само един от сексуалните грехове, забранени в Писанието. Въпреки това мнозина се питат как е възможно нещо, което те кара да се чувстваш толкова до бре, да е толкова лошо. Каква е връзката между сексуалността и християнския начин на живот?
Библейското наставление
Библията е изпълнена с препратки към секса и сексуалността и служи като ръководство за здравословни постъпки и взаимоотношения. Първите пет библейски книги „регулират сексуалната активност и установяват сексуалните роли. [Нейната] пророческа литература използва сексуални метафори при прогласяването на Божия съд над изневярата към завета. Литературата на мъдрост та разграничава мъдрото сексуално поведение от безумното и използва сексуална образност, за да характеризира мъдростта. Евангелията използват спомена за думите и делата на Исус, за да формират сексуалното поведение и характера на Неговите по следователи. Посланията разглеждат конкретни въпроси на сексуалното поведение. Книгата „Откровение“ също съдържа сексуална образност и наставления“.
С такава вдъхновена справка на наше разположение, бихме постъпили добре, ако изучаваме нейните наставления, внимава ме относно библейските предупреждения и изискваме нейните божествени благословения.
В началото Бог създава човешките същества с различна сексуална идентичност: „Мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27). Адам е създаден от пръстта на земята, а Ева – от реброто на Адам; ясна е близостта, която двамата следва да споделят.
„Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа“, възкликва Адам. „За това ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха“ (Битие 2:23-25).
Да бъдем „една плът” обхваща смесването на сърцето, ума и душата на две отделни личности. Това включва физическо, умствено, емоционално и духовно единство в съответствие с цяла та природа на това, което сме като човешки същества.
Исус потвърждава, че бракът трябва да бъде неразделен съюз между един мъж и една жена (Матей 19:4-6). Този съюз има за цел да осигури радост, удоволствие и физическа удовлетвореност. И макар че Библията говори за радостите от интимността в брака, тя също така подробно описва „грешните изрази на сексуалността и тяхното отрицателно въздействие върху хората и обществото. Предупреждава хората за пагубните сексуални постъпки като блудство, прелюбодейство, хомосексуални интимности, кръвосмешение и полигамия”. 5 Тъй като тези постъпки изопача ват прекрасната Божия цел за човешката сексуалност, ние сме предупредени да не се впускаме в тях (1 Солунци 4:3-5; Римляни 1:26,27; 1 Коринтяни 6:9-11).
Дадената от Бога идентичност
Сексуалността е неразделна част от нашата идентичност. Тя е фундаментална „за личната идентичност и обществения живот в библейски времена така, както е и днес“. Усещането за това кои сме ние е основополагащо за начина, по който се отнасяме към другите и към света около нас. Писанието ясно разкрива кои сме и как трябва да живеем.
В Едемската градина Бог дава на чадата си два маркера за идентичност: (1) съботата, напомняща ни, че Той е наш Създател и Господ; (2) нашата личност, създадена като мъжки или женски пол, по Божия образ. Тези два маркера за идентичност винаги ще бъдат основополагащи за човешката идентичност.
В статията си „Сексуалността като нещо свещено“ Дейвид Томас посочва: „Тъй като сексуалността е част от вътрешно-присъщата зона, в която държим свещените неща, ако не се почита правилно и се третира банално, човек ще се почувства принизен и наранен. Злоупотребата със сексуалността или нейното нарушаване от някой друг става едновременно обидно и вредно, защото вътрешното светилище на живота бива поругано“.
Трайни резултати
Това се случи и с Марк и Моника. По време на страстния им романс приливът на вълнение и чувствено удоволствие придружаваше извънбрачната им любовна връзка. Но по-късно те за почнаха да изпитват вина, скръб, страх и разкаяние и се разделиха, като понесоха със себе си белези, засегнали вътрешното им същество, увреждащи тяхното самовъзприятие и връзка с околните. Изцелението дойде само чрез покаяние и връщане към Бога.
Класически библейски пример за сексуална изневяра намираме в историята за Давид и Витсавее, записана във 2 Царе, 11 глава. Бог благославя Давид по изключителен начин и царството му укрепва. Но посредством греховете на похотта и изневярата, последвани от убийство, Давид изпадна в една бездна от скръб, от която така и не се възстановява напълно въпреки дълбокото си покаяние и Божието опрощение (Псалми 32 и 51).
В контраст с преживяването на Давид е това на Йосиф, който, изправен пред почти непреодолимото изкушение, заявява: „Как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9). Честността на Йосиф, чистата съвест и доверието в Бога му помагат да получи сили през в моменти на мрак и го довеждат до светлината на възстановяването, честта и помирението. Сексуалността е неразривна част от нашата идентичност.
Следване на Божия план
Бог никога не е възнамерявал да изпитваме поредицата негативни резултати, произтичащи от извънбрачните и неестествени те сексуални отношения. Той предупреждава, че дори нечистите мисли са вредни (Матей 5:28), както и порнографията във всички те ù форми (вж. Псалми 101:3).
Казано ни е: „Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло“ (1 Коринтяни 6:18).
Ето защо в Своята любов и загриженост за нас Бог очертава как е най-добре да живеем и затова дава ясни наставления да се грижим за тази най-лична и специфична сфера от нашия живот. Следвайки Неговия план, ние ставаме възприемчиви към всички удоволствия, които Той копнее да ни даде. За онези, които са женени, това включва радостите на сексуалната близост. Но не зависимо дали сме семейни, или не, ние придобиваме удовлетворението и сигурността да знаем, че сме създадени по Неговия образ, че Той има прекрасен и пълноценен план за нашия живот и ще задоволи най-дълбоките ни копнежи.
За автора: Джина Уален е редактор и проектен ръководител в Президентския отдел към Генералната конференция на адвентисти те от седмия ден в Силвър Спринг, Мериленд, САЩ.
