„Истина ви казвам: гдето да се проповядва това благовестие по целия , ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.“ Матей 26:13
В дома на Симон има угощение. Там е Исус. Там е и Мария – при нозете Му. Сърцето й е съкрушено, защото Го е чула да говори за това, че ще отиде в Ерусалим, където зли човеци ще Го убият. Мария чува – докато Неговите ученици отказват да чуят. И не може да понесе тази мисъл, защото Исус е нейният най-добър Приятел.
Тя не обича изкуствените обичаи – да изпраща цветя, след като любимите хора вече са починали. Затова я виждаме да се прокрадва мълчаливо в стаята, където седи Исус. Носи скъпоценна кутийка с миро за помазване и мисли, че ако много внимава, никой няма да разбере това.
И точно тук планът й не успява. Защото винаги, когато отворите кутийка с ароматично масло от нард, то буквално вика. Внезапно всички погледи са насочени към нея, включително и този на Симон, който седи начело на масата. Гостите започват да роптаят, когато тя излива парфюма по главата и нозете на Исус.
Точно тогава Мария открива, че е забравила и нещо друго – не носи със себе си кърпа. В онези дни само една улична жена може да разпусне дългата си коса, но Мария не обръща внимание на това. Тя пуска косата си и избърсва мирото. Представете си я там в смущението й. Всеки се е взрял в нея и шушука. Там, на другия край на масата, Симон си мисли: „Ако този човек, Исус, знае що за жена е тая и въпреки това й позволява да се допира до Него, Той не може да бъде пророк!“ Изглежда странно, че някой с минало като това на Симон може изобщо да си мисли подобни неща, но наистина е така.
„Мария не разбираше пълното значение на своята постъпка на любов. Не можеше да отговори на обвиненията. Не можеше да обясни защо бе избрала този случай, за да помаже Исус. Святият Дух бе планирал вместо нея и тя бе послушала Неговите нашепвания.“ („Животът на Исус Христос“, стр. 560) Христос обясни на Мария и на присъстващите значението на нейния акт. „И когато тръгна надолу към мрака на Своето голямо изпитание, Той носеше със Себе Си спомена за това дело – гаранция и предвкусване на любовта, която щеше да Му бъде отдадена от Неговите изкупени през вечността.“
„Вярата, която действа“ – Морис Венден
