Неделя

Адвентисти от седмия ден вече има в повечето страни по света. Откровение 14:12 разкрива защо е така. Този апокалиптичен пасаж описва две ключови ценности и истини, измерващи християнската вяра. Те са спасителната вяра в Исус като единствен Спасител на човечеството и покорността на Божиите заповеди. Тези вечни ценности създават мир, радост и щастие в човешкия живот.

Призив към вярност

Верността към Исус като Господ е от решаващо значение за автентичността на нашето свидетелство. Един живот на неверие означава пълен духовен провал.

Елън Уайт отбеляза: „Ние отричаме Исус Христос като Този, Който отнема греховете на света, ако след като приемем истината не разкрием пред света освещаващите действия на истината върху нашите собствени характери. Ако не сме по-добри мъже и жени; ако не сме по-сърдечни, по-състрадателни, по-любезни, по-пълни с нежност и любов; ако не проявяваме към другите любовта, довела Исус в тази свят на Неговата мисия на милост – не свидетелстваме пред света за силата на Исус Христос“.

Един любящ пример

Не можем убедително да споделяме любовта на Исус с другите, преди сами да я преживеем. Не можем да споделим това, което сами нямаме. Светът е изпълнен с хора, търсещи любов и приемане, копнеещи за щастие и мир. Те бързо разбират дали играем фалшива роля. Но искреността печели много сърца.

Том беше син на родители християни. Беше се кръстил на 15 заедно с приятелите си. Точно това очакваха всички от него. Но той всъщност не беше преживял обръщане. Ожени се за красива жена християнка, но това не му попречи да се присъедини към онези, които пътуват по широкия път, водещ към пропадане. Много години по-късно съпругата му покани един пастор да води група за изучаване на Библията в дома им. Том не се вълнуваше от това, но не се възпротиви, тъй като с пастора бяха приятели.

Без никой да забележи, той слушаше библейските часове от съседната стая. След няколко седмици се присъедини към група та, седнал съвсем тихичко близо до вратата. После стана свидетел на промените в живота на съпругата си и на останалите членове на групата. Много харесваше честността им да си признаят до пуснатите грешки и желанието им да осъществят промяна в своя живот. Една вечер той се разплака. Не с обикновени сълзи, а със сълзи на радост и скръб. Тогава засвидетелства: „Никога не съм разбирал адвентната вест. Слушайки тези часове, видях Исус в нова светлина. Бог ми даде втори шанс и нова двойка очи. Сега виждам нещата по съвсем различен начин“.

Той се кръсти, защото откри една непреодолима любов – истинска и покоряваща.

Изцеляваща покорност

Покорността е много оплювана и неправилно разбирана истина. Спазването на Божиите заповеди в крайна сметка води до изцеление на човечеството и винаги е от полза за хората, които го практикуват. То е истински израз на нашата любов към Исус. Йоан пише: „Защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки” (1 Йоан 5:3).

Млада 18-годишна жена напуснала дома си, за да учи в университет. През първата седмица открила, че една от лекциите ù е в петък вечер след залез слънце. Отишла да се срещне с препода вателя, като обяснила, че като адвентист от седмия ден освещава съботата, библейския почивен ден, и няма да може да присъства на лекциите в петък вечер. Лекторът изразил разочарованието си, но отказал да промени програмата си. Вместо да бъде обезпокоена от неприятната ситуация, младата жена представила проблема си пред Бога.

Седмица по-късно преподавателят информирал курса, че е променил часа на лекцията си от петък вечер на петък сутрин. Без тя да знае, той се бил свързал с ръководството на църквата и попитал: „Вярно ли е, че адвентистите от седмия ден освещават съботния ден от залез слънце в петък вечер до залеза в събота вечер?“. Когато научил, че наистина е така, той променил часа на лекцията си.

Резултатът бил двойно благословение. Това утвърдило младата жена във вярата ù; повлияло също и на нейния преподавател и го накарало да я уважава; а също така го запознало с адвентната вяра и начин на живот.

Създаване на възможности за благословения

Ценностите и истините на Божието царство няма да имат силата да бъдат благословение за онези, които ги познават, и да влияят на тези, които не ги познават, освен ако не се практикуват с радост в живота и поведението на църковните членове. Изповедта на вярата има убедителна сила единствено, когато е изживяна на практика. Когато постъпваме правилно, честно и вярно, и отстояваме библейските ценности на Божието царство, създаваме възможности Бог не само да действа за нас, но и да докосне живота на другите.

Помислете за следния въпрос на псалмиста: „Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее на Твоя свят хълм? “ (Псалми 1515:1). Отговорът е съвсем ясен: „Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда и говори истина от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си, пред чиито очи е презрян безчестният; но той почита онези, които се боят от Господа” (стихове 2-4).

Този свят е раздробен и объркан. Това важи и на местата, където има адвентисти от седмия ден. За да проявяваме вярата си публично, трябва да се подготвяме и да израстваме насаме. Бог предизвиква Йеремия: „Обходете улиците на Йерусалим”, за да се открие поне един човек, който постъпва честно и търси истината (Йеремия 5:1). Днес Господ все още търси такива хора – постъпва щи честно спрямо това, което откриват в Божието записано Слово; живеещи истината на практика; имащи вяра в Исус и ходещи в Неговите заповеди.

Всеки от нас може да Му даде положителен отговор с думите: „Скъпи Господи, аз ще съм този верен човек. Помогни ми да бъда това, което трябва да бъда като истински християнин”. Нашият отговор дава на Бога възможност да благослави както самите нас, така и хората, с които общуваме. Това е нашата наслада като адвентисти от седмия ден.

При написването на този текст Одри Андерсън служи като изпълнителен секретар на Трансевропейската дивизия към Генералната конференция на адвентистите от седмия ден
School photo created by wirestock – www.freepik.com