Възможно ли е нещо толкова просто като обикновеният капан за мишки да се окаже фатален за Дарвиновата теория за произхода на живота посредством постепенната еволюция? Позволете ми да започна с един цитат от Дарвин. В знаменитата си книга “Произходът на видовете” той пише:
„Ако може да се демонстрира, че е съществувал някакъв сложен орган, който не би могъл да се оформи от многократни последователни леки видоизменения, моята теория напълно ще се разпадне.“
Има ли нещо в капанът за мишки, което би могло да доведе до пълното разпадане на Дарвиновата теория? Ще се спрем на това след малко, но първо нека разгледаме какво просто нещо изглежда капанът за мишки. Ако разгледате поместената по-долу илюстрация, ще забележите, че той се състои от пет части: дървена платформа, чукче, пружина, задържаща преграда и спусък или резец.
Но какво общо има това с Дарвиновата еволюция? Сега бих желал да се обърнем към важната нова книга на биохимика Майкъл Бихи “Черната кутия на Дарвин.” Защото макар капанът за мишки да е просто нещо, той илюстрира концепцията на Бихи за “неизменна сложност.” Ето неговото определение на тази концепция:
Под неизменна сложност имам предвид дадена система, съставена от няколко добре подбрани, взаимодействащи си части, допринасящи за основната функция, при която всяко премахване на която и да е част предизвиква спирането на ефективното функциониране на системата.
Капанът за мишки е много подходящ пример.
Ако поради дефект в производството му му липсва само една част, коя част би могла да липсва и въпреки това да сте в състояние да хванете мишката? Дървената платформа? /Няма да има къде да монтирате мишеловката./ Чукчето? /Мишката би могла цяла нощ да си играе върху сиренцето!/ Пружината? /Чукчето ще се развява свободно./ Задържащата преграда или резецът? /Щяхте да си ударите пръста и да изпуснете мишката!/
Мисълта ми е следната: капанът за мишки е неизменно сложна система, която няма да изпълни функциите си, ако коя да е от частите й липсва – “при която всяко премахване на която и да е част предизвиква спирането на ефективното функциониране на системата.” Системата няма да функционира с един, два, три или четири компонента. Всичките пет трябва да работят заедно. И то не само да работят заедно, но и да са изработени от правилния материал, да имат правилната форма и да бъдат поставени на правилното място, за да направят възможна успешната функция.
Но каква е връзката с теорията на Чарлз Дарвин, че животът е еволюирал постепенно в продължение на милиони години чрез естествен подбор, чрез бавни естествени промени, повишаващи сложността на организма с течение на времето? Тя е абсолютно съществена, защото според неговата теория движещата сила на еволюцията е “оцеляването на най-пригодения” или “естественият подбор.” Всяка малка стъпка, водеща към повишаване сложността на организмите, трябва да бъде или неутрална, или полезна стъпка – не трябва да допуска организмът да бъде по-малко “пригоден.” Ако той е по-малко “пригоден,” организмът по всяка вероятност няма да може да си съперничи с по-“пригодените” и скоро би загинал.
Възможно ли е да си представим поредица от стъпки – всяка една от тях полезна – която би довела до появата на капана за мишки? Той не би могъл да еволюира, част по част – всичките пет части трябва да са на лице, за да може капанът за мишки успешно да изпълни своето предназначение.
Има ли жизнени функции в живите организми, които изискват наличието на всички части и не могат да се появят постепенно чрез поредица от полезни, но по-прости междинни форми? Наистина има такива! Бихи ни представя убедителни примери, сочещи на проблемите в Дарвиновата теория.
Как? Този биохимик от Университета “Лихай” в Пенсилвания провел молекулярното си проучване, воден от въпроса: Възможно ли е в природата да съществуват подобни на мишеловката системи, които са неизменно сложни? Има ли системи, които да не е възможно да са еволюирали част по част, всяка една да е полезна за организма, докато най-после се е появил пълният сложен механизъм? Ако отговорът е “Да”, то тогава настоящите функции никога не биха се развили и организмът никога не би еволюирал.
Преди да разгледаме някои от поразителните му примери, нека се спрем на библейското описание на божественото Сътворение в Псалм 33. Струва ми се, че делото на Бихи допринася за това описание.
Чрез словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му цялото им множество. Той събра като куп морските води, тури бездните в съкровищници. Нека се бои от Господа цялата земя; нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената. Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се /Псалм 33:6-9/.
По една случайност, този текст описва цялото Триединство като участващо в делото на Сътворението. Думата, преведена тук с “дишане” е Ruach и в Битие 1:2 е преведена като Дух. “Чрез словото на Господа” – това веднага ни напомня за великия пролог към Евангелието от Йоан, който е един великолепен паралел на величавото начало на Битие.
В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало /Йоан 1:1-3/.
Което е това Слово, създало всички неща? Стих 14 ни казва: “И Словото стана плът и пребиваваше между нас.” Словото е пред-въплътения Христос, Който стана Исус от Назарет. Така Псалм 33 представя цялото Триединство, участващо в сътворяването на живота.
“Защото Той каза” – на еврейски е добавено ударение към местоимението, поставяйки Бога над всички останали митични богове, които биха могли да претендират за творческа дейност.
“И стана” – от еврейския корен на Яхве /АЗ СЪМ/, името на Бога. Той проговорил и нещата просто възникнали! Старите теолози използвали една латинска дума, за да опишат Божия метод на сътворяване – fiat сътворяване – сътворение “да бъде така” – сътворението от стих 9!
Помислете си върху онова, което току-що прочетохме! Според Псалм 33, който е в съвършена хармония с доклада от Битие 1, Създателят-Бог сътвори мигновено цели системи живот – по заповед на Своето Слово. Бог създаде неизменно сложни системи, които е трябвало да бъдат замислени и поставени в действие едновременно или в противен случай системата изобщо не би функционирала. Ето защо съм заинтригуван от биохимичното заключение на Майкъл Бихи, че има някои неизменно сложни биологични и молекулярни системи, които е невъзможно да са еволюирали част по част. Те е трябвало да започнат да функционират вече замислени и на съответното си място, за да могат съществените системи на живот да функционират и организмът да оцелее.
А сега нека се обърнем към поразителните и изумителни примери на Бихи. Бих ви препоръчал да прочетете книгата му. Той има дарбата да описва сложното с прости думи и представя доказателства за интелигентен замисъл, посочващи колко нереалистично е да вярваме, че животът се е развивал посредством еволюцията.
Пример първи: ресничката
Ресничките са микроскопични влакноподобни структури на повърхността на някои клетки. Някои едноклетъчни организми се предвижват посредством една или повече реснички. Клетките с реснички се подреждат в белите ни дробове и ресничките се движат в унисон, изтласквайки чуждите частици нагоре към гърлото, където могат да бъдат погълнати. Мъжкият сперматозоид има една дълга ресничка, с която се придвижва към яйцеклетката. ресничките са микроскопични, но това не означава, че са прости. Бихи описва ресничките по следния начин /не е необходимо да разбирате всичко това, просто обърнете внимание колко сложни са тези привидно прости структури/:
Ресничката се състои от покрита с мембрана купчина влакънца. Мембраната на ресничката /мислете си за нея като за някакво пластмасово покритие/ е един израстък на клетъчната мембрана, така че вътрешността на ресничката да е свързана с вътрешността на самата клетка. Когато ресничката бъде срязана напречно и отрязаният край бива изследван под микроскоп, виждате девет пръчковидни структури около периферията. Те се наричат микротубули. Когато се проучват висококачествени фотографии на ресничката се вижда, че всяка от деветте микротубули се състои от два съединени кръга. По-нататъшното проучване показва, че единият от кръговете се състои от 13 отделни нишки. Другият кръг, прибавен към първия, е направен от 10 нишки… Един протеин, наречен нексин, свързва всяка… двойна микротубула с другата до нея.
Представете си, че пред себе си държите две гъвкави въдици. Те представляват микротубулите в ресничката. Те са съвсем близо една до друга и през чести интервали от време се свързват помежду си чрез конеца на въдицата от горе до долу /с което се представят влакънцата нексин/. Ако вдигнете едната въдица, докато другата е неподвижна, върховете на двете въдици ще се наведат – към дясната въдица, ако сме вдигнали лявата и към лявата въдица, ако сме вдигнали дясната. Това е илюстрация за движението на ресничката, като в случая ръцете ви действат като “мотор.” Ресничките се нуждаят от мотори, за да осъществят навеждането си. Малките молекулярни моторчета се наричат динеини.
Моторът се нуждае от енергия – електричество или бензин за многото машини, които са ни познати. “Бензинът,” използван от молекулярните мотори-динеини е АТФ /аденозин-трифосфат/. Когато АТФ активира динеина, едната от микротубулите започва да се плъзга към другата. Влакънцата нексин я предпазват да не отиде прекалено далеч и да превърне вертикалното движение в навеждащо. Разбира се, и деветте микротубули трябва да действат в унисон и хармония, за да може ресничката да се движи бързо и плавно. Бихи вижда в сложността на това движение ясно доказателство, че животът не би могъл просто да еволюира без някакъв мастер-план и главен планировач, който да го замисли и да направи всички части плавно действащи.
От всички тези части се изисква да изпълняват една функция: движението на ресничката. И също както мишеловката не може да се задейства, ако всичките й съставни части не са на местото си, клетъчното движение просто не съществува в отсъствието на микротубулите, връзките и моторите. Ето защо можем да направим извода, че ресничката е неизменно сложна – един силен маймунски удар по предполагаемата постепенна еволюция на Дарвин.
Не забравяйте, това е написано от учен, който е променил становището си въз основа на молекулярните доказателства и се е отказал от теорията, че неизменно сложните системи могат постепенно да се развиват или да еволюират! Сега той осъзнава, че тези системи е трябвало да бъдат замислени и поставени в действие напълно завършени и функциониращи – от нещо или от някой.
А цялата тази детайлна структура е само една малка част от една-единствена клетка! Това е “черната кутия на Дарвин,” за която говори Бихи, защото когато Дарвин е бил жив, той не могъл да проникне в дълбоките тайни на сложността на живота – необходимата технология за изучаването на микроскопичните биохимични детайли все още не е била разработена.
Всъщност, Бихи посочва, че ресничките представляват интерес за учените в няколко направления, като биохимията, биофизиката, молекулярната биология и дори медицината. През последните няколко десетилетия са били публикувани над 10 000 проучвания, свързани по някакъв начин с ресничките, но само две от тях дискутират подробностите около еволюцията на ресничката на молекулярно и механично ниво, като и двете проучвания си противоречат!
Обемът на научните проучвания за ресничката, които са били направени и продължават да се правят – и голямото израстване през последните десетилетия в разбирането ни за дейността на ресничката – кара много хора да приемат, че дори ако самите те не знаят как е еволюирала ресничката, някой би трябвало да знае. Но търсенето в научната литература доказва, че грешат. Никой не знае.
И за да добавим към чудото, трябва да кажем, че някои бактерии имат камшико-подобна структура /флагел/, която може да се върти. Флагелът действа като самолетна перка, докато ресничката действа като весло. От структурна гледна точка, флагелите са също толкова сложни, като ресничката. Те представляват друга неизменно сложна система. Което ни навежда на следния въпрос: Дори ако сляпата, случайна еволюция е била в състояние някак си да конструира една от тези структури /ресничката или флагела/, защо би се главоболила да създава друга напълно различна сложна система, когато спокойто е можела да мине и само с едната?
Пример втори: окото
Окото е класическа неизменно сложна система, която Дарвин се опитвал да обясни. Вместо да се опита да изложи последователността, която би довела от съвсем простото око до сложното око на човека, той говори за очите на различните животни и допуска, че естественият подбор би въвел постепенни промени в едноклетъчните, чувствителни на светлината очи на животните /като при медузите/ до топките от клетки с груби лещи при змиите към забележителните очи на птиците и човека.
Според мисленето на Дарвин, еволюцията не би могла да изгради някакъв сложен орган за една или няколко стъпки; радикалните нововъведения като окото биха изисквали цели поколения организми, за да могат бавно да натрупат полезните промени в един постепенен процес. Той осъзнавал, че ако в едно поколение се появи толкова сложен орган, като окото, това би било равносилно на чудо. За съжаление, постепенното развитие на човешкото око изглежда невъзможно, тъй като многото му изтънчени части са взаимозависими. Някак си, за да стане еволюцията по-достоверна, Дарвин е трябвало да убеди обществеността, че сложните органи мога да се образуват в постепенен процес.
Успехът му бил блестящ.
Използвайки подобен род разсъждения, Дарвин убедил много от читателите си, че еволюционният път води от най-простото, чувствително на светлината петно, до изтънченото, подобно на камера око на човека. Но въпросът за началото на визуалния процес останал без отговор. Дарвин убедил по-голямата част от света, че съвременното око постепенно се е развило от някаква по-проста структура, но дори и не се опитал да обясни откъде се е появила началната му точка – относително по-простото чувствително на светлината петно. Точно обратното, Дарвин прекратил въпроса за произхода на окото с думите: “Как нервът става чувствителен на светлината не ни занимава повече от това как е възникнал самият живот.”
Но сега, когато надникваме в черната кутия, отворена от биохимията, какво откриваме там? Ето една опростена версия на подробностите, описани в книгата на Бихи. /И отново искам да ви предупредя да не се притеснявате, ако всичко това ви изглежда прекалено сложно за разбиране. Идеята е, че то е прекалено сложно, за да се появи случайно./
Светлината попада на ретината и реагира с ретинната молекула, която незабавно променя формата си. Промяната на формата кара протеина родопсин – с който тази молекула е тясно свързана – също да промени формата си. Промяната на формата на родопсина го привлича към един втори протеин, трансдуцин. Когато това се случи, трансдуцинът изпуска една малка молекула и приема на нейното място втора, малко по-различна. Протеинът трансдуцин сега се свързва с трети протеин, фосфодиестераза, който има способността да “отреже” трета молекула, намаляваща броя на положително заредените натриеви йони. Полученото неравновесие на положителни и отрицателни натриеви йони вън и вътре в клетъчната мембрана предизвиква електрически заряд, който се предава по оптичния нерв и се тълкува от мозъка като образ.
Но какво става в мозъка с появилия се образ е едно друго чудо на сложността, с което не бихме могли да се занимаваме тук!
Сега, когато черната кутия на зрението се отвори, вече не е достатъчно еволюционното обяснение, което разглежда само анатомичната структура на очите, както това прави Дарвин през ХIХ век /и както продължават да правят популяризаторите на еволюцията и днес/. Всяка една от анатомичните стъпки и структури, считани от Дарвин за съвсем прости, всъщност включват изумително сложни биохимични процеси, които не могат да бъдат обяснени само с риторични фрази. Метафоричните подскоци на Дарвин от крак на крак в много случаи се оказват огромни скокове между внимателно съставени машини – разстояния, за които би ни бил необходим хеликоптер, ако искаме да ги изминем наведнъж.
Пример трети: бръмбарът-бомбардировач
Бихи отново ни предлага един пример – любимият пример на креационистите. Дори и аз бях чувал за него дълго време преди да прочета книгата на Бихи. Това е един с нищо непривлекателен тъмен бръмбар, дълъг не повече от сантиметър. Но той е известен с необикновените си защитни средства. Бръмбарът залива врага си с гореща киселина чрез малко отворче в задния си край. Но как може да държи врящата киселина в тялото си, без да нанесе каквато и да била вреда на самия себе си? Отговорът е, че бръмбарът използва химията – врящата киселина се произвежда в момента, в който насекомото изстрелва нейната струйка. Съвсем просто, процесът протича по следния начин:
Два химикала, водороден пероксид /кислородна вода/ и хидрохинон, се изработват от специални жлези в коремчето. Те се съхраняват заедно в общ мехур. Двата химикала са способни на експлозивна реакция, когато се смесят, но само под влиянието на специален ензим-катализатор. Без катализатор, реакцията между водородния пероксид и хидрохинона е прекалено слаба и бавна, за да повлияе по някакъв начин на насекомото.
Когато възникне опасност, бръмбарът изтласква в една експлозивна камера сместа, съхранявана в общия мехур. В същото време околните жлези впръскват катализатора в експлозивната камера.
Сега, от химична гледна точка, нещата стават много интересни. Водородният пероксид бързо се разлага на обикновена вода и кислород… Кислородът реагира с хидрохинона, с което дава още вода плюс силно дразнещия химикал хинон. Тези реакции освобождават голямо количество топлина. Температурата на разтвора достига точката на кипене; всъщност, една част се изпарява като пара. Парата и кислородният газ упражняват голямо налягане върху стените на експлозивната камера. Сфинктерният мускул сега е затворен, а едно каналче, водещо извън тялото на бръмбара, осигурява единствения изход за врящата смес. Мускулите, окръжаващи каналчето, позволяват на парата да бъде насочена към източника на опасността. Крайният резултат е, че врагът на бръмбара бива попарен от врящия разтвор на токсичното вещество хинон.
Креационистите не винаги са използвали внимателно тази илюстрация. Ричард Доукинс от Оксфордския Университет в книгата си “Слепият часовникар” – важна книга в защита на еволюцията – се присмивя на креационистите и представя еволюцията на способността на бръмбара-бомбардировач да изглежда като разумна възможност. Той посочва, че и водородният пероксид, и хидрохинонът се използват и за други цели в телесната химия на бръмбара. Бръмбарът употребявал за защита само онова, което вече имал на разположение.
Обяснението на Доукинс за еволюцията на системата почина на факта, че елементите на системата “просто се оказали под ръка.” По този начин еволюцията може да бъде възможна. Но Доукинс не обяснява как водородният пероксид и хиноните се секретират заедно в много голяма концентрация в една камера на тялото, свързана със сфинктерна тръба с друга камера, съдържаща ензимите, които са необходими за бързата реакция на веществата.
Да кажем, че сложният защитен организъм на този бръмбар се е образувал, защото всички необходими субстанции се използват някъде другаде в тялото, е все едно да кажем, че един автомобил може да възникне от само себе си в гараж с резервни части, само защото навсякъде из гаража се търкалят необходимите елементи. Факт е, че това малко насекомо притежава неизменно сложен механизъм, който не може да функционира, ако няколко субстанции и структури не присъстват в правилната конфигурация и в подходящото време.
Пример четвърти: съсирването на кръвта
Една от най-сложните системи в тялото на дадено животно е процесът на кръвосъсирването. Често пъти почти не обръщаме внимание на малката драскотина или порязване, които скоро престават да кървят. Не си даваме сметка за чудния замисъл, причиняващ спиране на кръвотечението. Но когато се замислим осъзнаваме, че трябва да се случат известни неща, за да може тази система да работи без да причинява вреди на цялото тяло. (1) Трябва да се образува съсирек, за да предотврати постоянното кървене. (2) Съсирекът трябва да се образува на точното място, в противен случай той може да блокира достигането на кръвта до важни органи. (3) Той трябва да се образува по точното време, когато е необходим. (4) Съсирекът трябва да е достатъчно силен и добре закотвен, за да може да устои на силата на системата, подложена на натиск.
Бихи говори за съсирването на кръвта като за каскада, като за редица падащи една след друга плочки за домино – поредица от събития, водещи едно след друго до желания край. Сложността включва имена като фиброгенон, тромбин, акселерин, проакселерин, глутаматова утайка, калидреин и др. За нас като лаици в тази област не е необходимо да знаем всички тези термини, но четенето за сложността на процеса може да ни помогне да осъзнаем, че това е още едно доказателство за създаването ни със замисъл, а не по случайност.
Когато дадено животно се нарани, един протеин, наречен Хагеман -фактор, се впръсква на повърхността на клетките близо до раната. Тогава към Хагеман-фактора се присъединява друг протеин, ХМК, за да пренесе активирания Хагеман-фактор. От своя страна, активираният Хагеман-фактор незабавно обръща друг протеин, наречен прекаликреин, в активната му форма, каликреин. Каликреинът помага на ХМК да ускори обръщането на още Хагеман-фактор в активната му форма. Активираният Хагеман-фактор заедно с ХМК трансформират друг протеин, наречен ПТА, в активната му форма. Активираният ПТА заедно с активираната форма на друг протеин – конвертин, включват протеина Кристмас-фактор в активната му форма. Най-накрая активираният Кристмас-фактор заедно с антихемофиличния фактор /който сам по себе си е активиран от тромбина по начин, подобен на този на проакселерина/ променят Стюарт-фактора в активната му форма.
Ако можете да проследите и разберете всичко това, вие сигурно сте специалист по кръвта! Включвам този параграф, само за да ви впечатля със сложността на тази система. И това е описание само на една част от нея.
След като спре кървенето, започва лечението. Израстването на нови клетки също се осъществява под строг контрол. Правилният вид или видове клетки трябва да се оформят, само правилният брой от всеки необходим вид и клетките трябва да се обединят, за да оформят тъкан със същата форма, която се изисква от местото на разреза или раната.
В такъв случай, какви са неизбежните изводи на Бихи, основани на това биохимично доказателство? Той кани читателите си:
Представете си една стая, в която лежи смазано тяло, гладко като палачинка. Наоколо са се събрали цяла дузина детективи, които оглеждат пода с лупи в надеждата си да открият някакви следи, водещи ги към автора на престъплението. В средата на стаята, точно до тялото, е застанал огромен сив слон…
Има слон в стаята, пълна с учени, стараещи се да обяснят развитието на живота. На слона е окачена табела: “Интелигентен замисъл.” За човека, който не се чувства задължен да ограничава търсенето си само до неинтелигентни причини, прямото и често заключение е, че много биохимични системи са били предварително замислени. Били са замислени не от законите на природата, не от случайността и необходимостта; те са били планирани. Онзи, който ги е измислил, е знаел как ще изглеждат системите след завършването им, след това е предприел стъпки за осъществяването им. Животът на земята – на най-фундаменталното му ниво, в най-съществените му компоненти – е продукт на интелигентна дейност…
Научната общност е парализирана пред лицето на невероятната сложност, разкрита от биохимията в клетката. Никой от Харвардския Университет, нито от Министерството на Здравеопазването, нито един член на Академията на Науките или лауреат на Нобелова награда – никой не може да даде подробно обяснение как ресничката или зрението, съсирването на кръвта или който и да е друг сложен биохимичен процес са се развили по начина, описан от Дарвин. Но ние сме тук. Растенията и животните са тук. Сложните системи са тук. Всичките тези неща са се появили от някъде: ако не по начина, описан от Дарвин, то тогава как?
Ето това е силното и убедително обстоятелство на Бихи за някой интелект, предварително замислил всичко – неназован и непотърсен, но също като слона, твърде очебиен, за да бъде пренебрегнат. За да бъдем справедливи спрямо Бихи трябва да подчертаем, че той не поддържа вярата в Бога-Създател. Той просто твърди, че някакъв интелект е замислил цялата клетка, наситена с ДНК кодове, и заедно с всичките й необходими за бъдещ живот системи я е поставил в началото на еволюционното пътешествие. Въпреки това, обаче, остава неговата идея – така или иначе, някакъв интелект е трябвало да замисли и да задейства неизменно сложните системи.
А какъв трябва да е отговорът на християнския мислител пред лицето на тези биохимични заключения? Не мога да говоря от ваше име, но трябва да ви кажа, че умът и сърцето ми са развълнувани от прочетеното в книгата на Бихи. Като креационист, който вярва, че животът съществува на тази земя от съвсем кратко време, аз отделям неговото a priori убеждение в милиардите години еволюция на формите на живот. Но неговата блестяща защита на интелигентния замисъл на молекулярното ниво на живота напълно ме удовлетворява. Зад всичко това аз виждам великия АЗ СЪМ. “В начало Бог създаде небето и земята” /Битие 1:1/. “Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се” /Псалм 33:9/. Неизменно сложните системи не биха могли да възникнат чрез еволюцията или по случайност. Един Висш Замисъл ги е извикал в съществувание чрез Словото Си.
Можем ли да свържем библейската вяра с научната информация? О, да, разбира се, че можем! Бихте ли се изненадали да научите, че още преди 2000 г Библията е предсказала този вид неоспоримо доказателство? Блестящият християнски мислител Павел е записал, че вие и аз имаме всички необходими доказателства, за да заключим, че има интелигентен замисъл и зад него се крие Интелектът, наречен Създател.
Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията /Римляни 1:19,20/.
Да се отхвърли непреодолимото доказателство от молекулата до галактиката означава да се отхвърли Онзи, Който кани хората да Го потърсят, както отбелязахме в глава 1. “Който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят” /Евреи 11:6/. Виждайки доказателствата, представени от Бихи и другите изследователи на живите организми, аз бих бил “без извинение” /Римляни 1:20/, ако отхвърлех вярата в един Създател.
Вярвам, че “Черната кутия на Дарвин” – може би дори несъзнателно – потвърждава, подкрепя и оправдава вярата в Божествения Създател.
Имайки предвид това, аз мога уверено да кажа: Млади християнино, Не захвърляй вярата си. Разумът не го изисква. Дългогодишни мислителю, Не изоставяй Библията си. Скептико, Моля те, преосмисли доказателствата. Това научно доказателство за замисъл заявява, че едно a priori убеждение в нашия Създател се радва на убедителна подкрепа.
Ако Бог е могъл да сътвори невероятната сложност на молекулярната система във вас, не би ли могъл да създаде и безкрайните детайли на силите на живота около вас? Може би си мислите, че в момента животът ви е неизменно сложен. Толкова сложен, толкова хаотичен, че в него не можете да видите никакъв замисъл, никакъв генерален план за болката, самотата, несигурността и пролите, които чувствате днес. Може би смятате, че животът ви се разпада на парчета. Само ако някъде Някой все още можеше да контролира събитията! Някой, Който би могъл да каже няколко думи на ред, замисъл и надежда в личния ви хаос. Някой, Който би могъл да вземе всички случайни, натрошени парчета и само с една дума да пресътвори сърцето ви. Има такъв Някой.
На един парализиран млад мъж, разяждан от чувството на вина, Исус каза думите: “Синко, прощават ти се греховете” /Марко 2:5/. На съкрушената жена, погълната от безнадеждността на заболяването си, Исус каза: “Дъще, твоята вяра те изцели” /Марко 5:34/. Той изговори думи, които прегърнаха човека, думи, които помилваха жената. И Той пресъздаде и двамата. “Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се” /Псалм 33:9/.
Спомняте ли си, латините са наричали това fiat creatio. Сътворение по силата на Неговото Слово. Но те са имали и друг израз за Неговото Сътворяване: ex nihilo /“от нищото”/. Защото точно това е направил Създателят в самото начало. От нищото Той е направил най-прекрасното нещо.
И една страхотна новина – Той все още може да го направи! Благодарение на кръста Му на Голгота, още в този момент същият Създател може да изговори същата съзидателна енергия в натрошения ви хаос. От нищото Той може да направи най-прекрасното нещо от вас, от вашия живот – още сега, дори в този миг.
Мартин Лутер е казал: “Бог е сътворил света от нищото. И докато не станете нищо, Бог не може да направи нещо от вас.” Може би вече е време да признаем нищожността си и да помолим Бог да направи нещо прекрасно от нищото, което сме останали, но все пак Му поднасяме.
„Създаден, за да устои“ – Дуайт Нелсън
