“Мир сред пандемия” от п-р Марк Финли
Цифрите стремглаво се увеличават. Бушуваща пандемията, коронавирус или COVID-19, пътува със светкавична скорост по целия свят. Но има и друга язва, която нараства още по-бързо. Тя е заразила повече хора от засегнатите от коронавируса. Колкото и сериозен да е коронавирусът – а той е много сериозен – има нещо още по-смъртоносно – страхът. Страхът, безпокойството и тревогата въздействат на имунната ни система, задушават радостта ни и ограбват надеждата ни.
Как можем да се предпазим да не бъдем погълнати от притеснение и безпокойство? Какво може да ни помогне да не бъдем победени от осакатяващия страх? Или може би е по-точно да кажем кой може да ни избави от нашите парализиращи страхове? Исус говори за нашето време в Лука 21, като предсказва: „Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне света.” Следващият пасаж гласи: “И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава. А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава” (Лука 21:26-28).
Дали ще бъдем погълнати от страх или изпълнени с надежда зависи от това къде гледаме. Ако гледате природните бедствия; ако сте погълнати от лошите новини; ако епидемиите и болестите заемат вашите мисли; ако сте съсредоточени точно там, сърцето ви ще бъде изпълнено със страх. Исус казва: „Погледнете нагоре!“ Защо? Когато погледнем към небесното светилище, ние виждаме Исус и откриваме сила в Неговите обещания.
В Христос намираме уверение. В Христос изпитваме увереност. В Христос биваме издигнати над житейските несигурности и тревоги и сърцата ни се изпълват със сигурност в Онзи, Който ни обича с вечна, безсмъртна, непонятна, неизчерпаема, безкрайна любов. В Христос се освобождаваме от нашите осакатяващи страхове. Понякога може да изпитваме емоцията на страха, но няма да бъдем парализирани от страха, защото нашата увереност в Бога триумфира над нашия страх.
Ето още едно насърчаващо твърдение от „Знамения на времето,” 9 октомври 1901 г. Това е коментар към твърдението на Исус в Лука 21. „Сърцата на хората ще примират от страх от нещата, които ще сполетят земята. Но тези, които вярват в Бог, ще чуят гласа Му сред бурята, казвайки: „Аз съм; не бойте се!”
Ето и още едно прекрасно изявление от книгата Евангелизъм, стр. 65: „Във великото заключително дело ние ще срещаме смущения, с които няма да знаем как да се справим, но да не забравяме, че четирите велики небесни сили работят, че една божествена десница е на кормилото и Бог ще направи да се изпълнят намеренията Му.”
Библията многократно казва „не бой се“ или „не се страхувай“. Въпреки че лично не съм броил колко пъти Библията използва този израз, един автор е преброил 365 пъти, в които израз от рода на „не се страхувай“ се използва в Библията – а това значи по един път за всеки ден от годината. Бог покрива цялата календарна година. Той ни кани да си починем в Неговата любов, да се доверим на Неговата благодат и да се радваме на Неговата сила.
В едно от най-насърчителните обещания на Библията, Исая ни вдъхва увереност, отеквайки с думите на нашия Господ: „Не бой се, защото Аз съм с тебе.“ Защо не се боим? Исус е с нас. През каквото и да се наложи да преминем, Той е до нас. „Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подкрепя с праведната Си десница” (Исая 41:10). Нашата вяра се вкопчва в обещанията на Божието Слово. Нашата светлина свети в тъмнината на този свят. Настоящата пандемия COVID-19 може да бъде катализатор, който да ни доведе до по-дълбока връзка с Бога, по-голяма вяра и по-богата молитвена опитност. Във времена на криза нашата вяра е в Него. Нашето доверие е в Него. Той е нашата сигурност, нашата увереност, нашата сила и нашата надежда. Нека настоящата пандемия да бъде ясен призив към покаяние, пробуждане и реформация. Нека е време, в което да се хванем за Неговото обещание, че предстои един по-добър утрешен ден!
––––––––
Марк Финли е помощник на Президента на Генералната конференция. Насърчаваме ви да прочетете нашата специална книга за седмицата от Марк Финли, „Съживи ни отново”.
––––––––
ВЪПРОСИ ЗА СЪРЦЕТО: Къде намираме нашата сигурност си и къде полагаме вярата си в един свят, изпълнен с хаос? Дали в науката или в това, което казват медицинските специалисти? В сигурността на нашата работата или в отношенията ни, или в Исус и обещанията на Неговото Слово? Ако Исус наистина е в основата на нашата вяра, как ще се променят спешността и фокусът на ежедневните ни молитви по време на кризата, пред която сме изправени?
АКТИВНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА СЪРЦЕТО: Преди Исус да се върне, трябва да положим цялата си зависимост и надежда в Него. Нека днес да започнем да се молим Той да ни даде Своя мир, да засили вярата ни в Неговото Слово и да ни изпълни със Светия Дух, за да можем да работим ефективно за Него, дори в разгара на тази криза. Нека започнем да изискваме обещанията във 2 Летописи 7:14, Лука 11:13 и Захария 10:1, докато всеки ден се молим за по-дълбоко изпълване със Святия Дух и за изцеление за нашата земя.
“Предстоящото време на скръб и мъка ще изисква вяра, с която да се издържа умора, изтощение, глад, вяра, която няма да се разклати, макар да бъде тежко изпитана. Благодатното време се дава на всички да се приготвят за този период. Яков победи, защото беше издръжлив и решителен. Неговата победа е доказателство за силата на настойчивата молитва. Всички, хванати за Божиите обещания като него, така сериозни и издръжливи като него, ще успеят, както той успя. Онези, които не желаят да се отрекат от собственото си “аз”, да застанат пред Бога в предсмъртната борба и да се молят дълго и задълбочено за благословение, няма да го получат. Да се бориш с Бога – колко малко хора знаят какво означава това! Колко малко хора са оставали дълго време насаме с Господа, вглъбени със силното желание да получат Неговото благословение! Колко малко хора вярват непоклатимо в Божиите обещания, когато вълните на неописуемото с човешки език отчаяние връхлетят върху молещия се” (Великата борба,стр. 621 – ориг.).
–––––––-
Задълбочаване – Допълнителни предложения за четива през тази седмица:
Елън Уайт, „Последната криза,” Свидетелства към църква, том 9, стр. 11-18 – ориг.