18 ден – Свидетелство: „Зареден да проповядва Словото“

Бях студент по литературен евангелизъм в гимназията в Мейн. Обикновено имахме свободен ден в петък като личен ден, но в нашата програма участваха и по-възрастни студенти, продаващи по-скъпи книги, обикновено в петък, за да спечелят допълнително пари. Наслаждавайки се на възможността да прекарам времето си с по-популярната група, реших да се включа. Аз обикновено хлопах на едната врата като се опитвах да се докажа, че съм достоен за това, докато другият студент се опитваше да продава книгите си на другата врата. След няколко успешни работни часове ние се прибрахме. Точно тогава чух тази легендарна проповед, която тотално промени живота ми. Покойният Чарлс Брукс говореше по радиото, като го чувах от високоговорителите на колата, които бяха усилени докрай. Поводът за проповедта беше ръкополагането на двама пастори в делото на евангелието. Думите, върху които говореше бяха от 2 Тим. 4:1-4, думите на възрастния Павел до младия Тимотей: “Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явлението Му и царуването Му; Проповядвай словото…“

Току-що бях приключил втората си година в гимназията и вече усетих Божия призив да бъда служител. Все още в процеса на откриване кой съм всъщност, личността ми неловко се колебаеше между плахостта, несигурността и доверието. До тогава аз не бях такъв, който да слуша проповеди по радиото. Всъщност едва наскоро се бях превърнал в истински християнин, оставяйки зад себе си живота си на избори, който бяха обсебили ума ми и съсипваха духовния ми живот.

Докато бумтеше гласът на проповедника аз започнах да разбирам този текст, умът ми – заедно с прозорците в колата – изглеждаше сякаш щяха да експлодират. „Проповядвайте Словото!“ беше обвинение, последвано от силни предупреждения срещу пастори, които правят всичко друго, но не и това.

Две неща се случиха от този ден нататък. Първо, аз добих силно желание за Божието слово, както никога досега. Второ, посветих се на провъзгласяването му.

Когато това лято свърши, аз се върнах в академията да продължа обучението си. В класа си по публично говорене реших да използвам тази проповед като мое вдъхновение. Не се занимавах с плагиатстване по това време и се опитах да си припомня колкото се може повече от проповедта, която бях чул няколко месеца преди това. Единственото нещо, което можех да си спомня беше тържествеността на Павловата проповед до Тимотей: „Проповядвай словото!“ Въпреки цялата ми честност презентацията нямаше смисъл. Аз не взех под внимание факта, че никой от публиката не учеше за пастор. Бяхме в края на краищата няколко гимназисти, които просто се опитваха да изпълнят изисквана задача, за да завършат успешно курса – курс, който не беше много популярен поради изискването да се говори публично. Освен че не разбрах нуждите на моята аудитория, не взех предвид и собствените си способности като говорител. Вдъхновен от стила на пастор Брукс написах проповед, която имаше много удивителни точки, представяйки си, че като говоря на висок глас пред колегите си, аз си мислех, че ще мога да ги вдъхновя и те да станат служители на Бога. Речта ми не съответстваше на намерението ми.

Не си спомням оценката, която получих на речта си. Просто си спомням част от съвета на директора на училището, напомнящ ми, че ми е трудно да боравя с Библията си, последван от тези окуражителни думи: „Бог ще те използва някой ден, за да направиш нещо специално за Него.“

Тези думи изискваха вяра. Беше ми трудно по много от предметите в университета и дълбокото желание в сърцето ми да дам живота си в служба на Бога тепърва трябваше да изплува в живот на посветеност към Него. Колкото и да се опитвах, не можех да разбера Библията за себе си. За цяла година, единственият библейски пасаж, който изучавах сутрин в моето лично време с Бог беше 2 Тимотей 4:1-4.

Близо петнадесет години по-късно същият пасаж ми беше прочетен на моята служба по ръкополагане. От тогава са минали двадесет и пет години и тези навременни думи от Павел все още служат като насърчение и предупреждение към мен да изпълня служенето си.

Израел Рамос е директор и координатор публично служение в студенски град в конференцията в Мичигън/Michigan и Лейк съюза/Lake Union. Неговата жена Джуди е преподавател и те двамата имат 3 сина.

Независимо дали си пастор или не, всеки вярващ е призован да сподели преобразяващите послания на Библията. Под каквато й форма да споделяме вярата си с другите: проповядвайки, преподавайки, пишейки, пеейки, в служене или по друг творчески начин, е жизнено важно какво точно споделяме и дали сме верни на Словото Му, като я привеждаме в съответствие с Неговите насоки и Божия характер на любовта.

Божието слово е могъщо. Неговото въздействие дава вечни резултати. Ще отговорите ли на призива на Павел да „проповядвате Словото“ чрез слово и дело?

Молитвени нужди

● Молете се за смелост, за да проповядвате Словото с думи и действия. Молете се за повече млади хора да бъдат призовани да проповядват Словото.

● Молете се за всички въпроси, които имате в Библията. Помолете Бог да ви помогне да намерите отговорите и да ви даде яснота по отношение на тези въпроси.

● Молете се за местните си пастори. Молете се Бог да ги поддържа, да ги пази и най-важното да ги изпълни с изобилното изливане на Светия Дух .

● Молете се за защита на нашите млади хора от увеличаващата се зависимост от технологиите и стоене пред електронните устройства от всякакъв вид.

● Молете се за 7-те души от вашият списък по име. Продължавайте да изисквате Божиите обещания за тях.