27 май – 40 дни на молитва

„Този, Който е започнал доброто дело в мен…“

Анди Им

В началото, когато реших да отдам живота си на Христос, докато посещавах колежа, моята опитност не беше това, което предвиждах. Вместо радост и мир, които другите усещаха, ежедневният ми живот беше изпълнен с безпокойство и чувство на вина.
Чувствах, че никога не мога да бъда достатъчно добър и постоянно почвах отначало след всеки неуспех. Толкова се стараех да бъда съвършен във всичко: в диетата си, в упражненията, в духовното ми посвещение и в ежедневните ми навици.
Никога преди това не съм си мислел, че това бяха основните неща, които трябваше да правя, за да съм адвентист от седмия ден. Стигнах до заключението, че трябва или да избера да остана християнин и да се освободя от чувството за вина, или да оставя християнството и да се наслаждавам на удоволствията на света напълно.
Избрах последното и си казах: „ Ако ще се наслаждавам на света и бъда изгубен, тогава трябва да му се наслаждавам докрай.“
Преминах от едната крайност към другата и напълно се потопих да вкуся от света. Изпитах изкуствено предизвиканото „високо“ в многото му форми. Но, не след дълго осъзнах, че светът е като задънена улица и се отзовах още веднъж в ямата на отчаянието.
Една вечер, беше късно, започнах да изпитвам необичайна тревожност, след като поех от специалното вещество. Изпитах нещо много страшно и ужасно, но нямаше никакъв изход в тази критична ситуация.
Бях отчаян.
И тогава, оглеждайки цялата стая видях Библията, която моята майка ми беше оставила. Взех я и отворих на псалмите и започнах да чета.
Малко след това започнах да преживявам нещо наистина забележително. Докато четох от псалмите, безпокойството ми изчезна и сега осъзнах, че започнах да разбирам какво чета.
„Има сила в Словото“, си мислех. Как безпокойството ми породено от наркотиците ще може да изчезне от четене на Библията? Това трябва да е чудо, което аз сега преживявам.
Това, което наистина ме порази онази нощ, когато четях псалмите, беше изобразяването на Бог като Някой, който беше до мен – Той беше на моя страна! Бог не беше отмъстителен, търсейки да ме закове на място, ако направя нещо нередно. Видях Го като Един, Който жали децата Си по същия начин, както баща жали детето си (Псалми 103:13). Открих, че Бог не дебне, за да ме хване и че не е имало обстоятелство или затруднение, от което Бог да не може да ме спаси (Псалми 139:1-10).
Онази нощ беше първата от многото нощи, в която отделих време да открия и прочета за това какво наистина е Бог. И това променя всичко! Това как човек се отнася към Бога и как Го преживява, се определя от това как Го познаваме наистина.
Но това не е единственото нещо, което особено въздейства на нечий опит като християнин. Аз също открих и безценното учение на спасението, което се явява чрез вяра и доверие в НЕГОВОТО дело за нас, за да можем да постигнем това, което не сме в състояние да направим за себе си, независимо от настоящите и бъдещите обстоятелства, колкото и мрачни да са те.
Библията ни казва, че процесът на спасение е Божието дело в нас. Негова отговорност е да направи невъзможното възможно до толкова, до колкото ние Му позволим да работи в нас./Филип.2:12-13/
Преживяването на спасението е процес, който отнема време, за да премахне нашите слабости, дисонансът, които понякога усещаме между това, което знаем, че е правилно и между настоящите ни затруднения и преживявания.
Където и да се намирате сега, независимо колко мрачна е перспективата, важно е да знаете, че чрез вяра – а не чрез чувствата ни – Бог е до вас и че Той ще завърши делото, което е започнал.
В Библията сме „уверени именно в това, че Оня, Който е почнал добро дело във вас ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа.“ /Филип.1:6/
Днес Исус те кани да оставиш спасението си напълно в Неговите ръце. Така ще си на сигурно място! Довери Му се!
Анди Им служи като директор по „Комуникация и религиозна свобода“ в Конференцията ни в Мичиган и в свободното си време обича да се занимава с фотография, риболов и да играе тенис. Той е женен за Лора и те имат две красиви дъщери : Оливия и Карис.
Сърдечно предизвикателство
Не е ли насърчително да знаеш, че Бог те пази и че Той е на твоята страна, а не против теб? Исус е дал в залог Себе Си и след като е започнал доброто дело в теб, Той ще го завърши докрай. Той се нуждае от нашето съгласие и послушно предаване, за да може да изработи в нас Своето спасително дело.
Ще отвориш ли сърцето си напълно, за да може Той да живее там? Ще Му позволиш ли Той да бъде не само твой Спасител, но и Господ, Който да контролира напълно всяка област от живота ти? Ще приемеш ли Неговата праведност, защото само Той знае как да завърши доброто дело, което е започнал в теб?
Молитвени нужди
● Моли се Бог да заглуши лъжите на врага и да ти покаже, че Той наистина е на твоя страна, а не срещу теб.
● Моли се да приемеш праведността Му, която може да те спаси и цялата ти собствена правда да бъде оставена.
● Моли се да се наблегне върху малките групи в твоята местна църква, така че всички членове да могат да участват в личното свидетелстване.
● Моли се да имаш сила да следваш Божиите здравни принципи не като строг стандарт, но като възможност ума и сърцето ти да са в хармония с влиянието на Светия Дух
● Моли се за 7-те души от твоя списък. Моли се да разбереш какво може да направиш на практика за тях.