„Преди години Бог спаси животът ми по един болезнен за цялото ни семейство начин.Спаси моя живот! Защо? Това е въпросът ,който не спирам да си задавам. Защото бях по-добра от едно седем годишно дете ли? Не ! Защото вярвах повече ли? Не! Може би единствената причина е, че Бог има план с мен, точно с мен – уникален и единствен.“
Трогателни есета бяха представени по време на фестивала „Гласът на младежите„, който се проведе от 28 до 30 октомври тази година във Варна.
Ако следните редове ви впечатлиха и сме провокирали вашия интерес, то можете да прочетете пълния текст по-долу.
Чувствал ли си се безполезен?
Чувствал ли си се някога безполезен, ненужен? А може би изоставен и неприет? Е, вече знаеш, че не си сам. Сигурна съм, че има и други като теб. Много често са ми минавали такива мисли през главата. Не знаех защо съм на този свят. Не виждах смисъл в повтарящото се ежедневие. Нямах моето си място сред познатите физиономии. Търсех смисъл в съществуването си – но уви — сблъсквах се само с безполезността. Просто трябваше да ходя на училище и на църква, да излизам с приятели, да се усмихвам – така бях научена и го правех, въртяща се в омагьосания кръг на инерцията. Но една вечер, задавайки си за кой ли път все същите въпроси – защо съм тук, имам ли някакво значение за някого -като че ли осъзнах. Осъзнах, че не случайно съм тук, че макар и всичко да се срива, да се повтаря и да губи смисъл аз съм необходима; осъзнах, че има хора, които държат на мен, че имам приятели, които ме обичат; осъзнах, че онзи Бог е моят Бог и аз съм скъпоценна и твърде важна за Него. Да аз съм скъпоценна. И ти си скъпоценен. Всеки един от нас е уникален и има своето предназначение в тази бъркотия наречена свят. Може да не разбираме и да не намираме смисъла, да не усещаме това за което сме тук, да ни се изплъзва целта на съществуването ни.Но Бог знае точно.Той има Своя план, той има Своя уникален план за теб и за мен. Поставил ни е в това семейство, в тази църква, заобиколен от тези хора.
Замислял ли си се какво представляваш в очите на Исус? Или много често се гледаш през очите на хората? Някои си решава,че не можеш да пееш тази песен в църквата и ти спираш; после, че си прекалено млад да водиш урока и ти преставаш да го четеш; че новата ти дреха е твърде неподходяща и на теб ти става безразлично с какво ще се обличаш; критикуват участието ти във вечерната служба и ти преставаш да участваш. Какво правиш тогава?Решаваш,че няма смисъл да се захващаш с нищо, спираш да мислиш какво да направиш за другата събота и се забиваш на последния ред на галерията, в очакване проповедта да бъде кратка и да се прибереш.
След време прекарано на стола, ти ставаш същия,като хората, които са те накарали да седнеш. Започваш да гледаш като тях и се превръщаш в поредния убиец на нечий дух за работа.Това ли е твоята задача? За това ли си тук? Не е ли по –добре да се погледнеш през очите на Исус? Да проумееш как Той те вижда, да осъзнаеш мястото, което Той ти отрежда. Нима не можеш да се сравниш с Него, а не с хората?
Преди години Бог спаси животът ми по един болезнен за цялото ни семейство начин. Спаси моя живот! Защо? Това е въпросът ,който не спирам да си задавам. Защото бях по-добра от едно седем годишно дете ли? Не ! Защото вярвах повече ли? Не! Може би единствената причина е, че Бог има план с мен, точно с мен – уникален и единствен. Ето за това не искам да топля стола и да си играя на вярваща, а да Му се доверя, да Му се предам и открия волята Му. Божията промисъл не е само за мен. Тя включва и теб,всички. Приготвил ни е индивидуална мисия .Но тя няма да се осъществи ,ако чакаме някой друг да свърши работата. Хората няма да се спасят докато ние слушаме проповеди.Светът няма да повярва,докато ние не му покажем в какво си струва да вярваш. Не, не говоря клишета. Зная , че доста от нас си казват – но аз съм на 15 или на 20, едва 25.А въпросите на който сме задължени да отговорим, и то честно, напират: Пасторът ли ще доведе твоя съученик при Исус? Старейшината ли ще покаже Бог като любов на твоя колега? Църквата ли ще общува с твоите приятели….И да искат не могат. Защото това е твоята работа. Твоята мисия. За това сме тук, за да открием великия Божий план за нас и да го изпълним.
Лично аз не намирам смисъл просто да ходя на църква, лагери младежки събирания, ако чрез всичко това не изградя връзка с Исус. Осъзнавайки, че съм скъпоценна за Него, трябва да направя нещо различно от това да стоя и да чакам нещо да се случи.Като за начало мога да започна да се моля и всеки ден, малко по малко, да преоткривам моя Бог и онова, което Той има за мен.
Мисля си, ако всеки от нас разбере колко е ценен за Исус, ако всеки проумее безкрайната Му любов,ако потърси своето предназначение, ако се моли усърдно, ако вярва… Какво ли би се случило тогава? Светът има нужда от нас. Болният ни приятел има нужда да го посетим, отхвърленият ни съученик има нужда някой да го изслуша, кривата старица от входа има нужда някой да и помогне, плачещия съсед – някой да го прегърне, на намръщената учителка някой да и се усмихне… Светът има нужда от младежи като нас, които да му служат с готовност.
Не знам дали това, което правим тук сега, това което чета ще окаже някакво влияние. Искрено се надявам! Защото исках с това да ви поканя, да ви подтикна да помислите за специалната задача отредена за нас. Много ще се радвам, ако поне някой се замисли и направи опит да открие мисията си. Да потърси, да разбере красотата на служенето. Да покаже на света кои сме с Исус. Защото всички имаме цел, защото Бог и света имат нужда от нас, защото сме силни, скъпоценни и можем. Убедена съм, че ще постигнем повече от очакваното, ако само опитаме. Тогава няма да сме безполезни и ненужни, изоставени или неприети. Няма да сме сами. Ежедневието ни ще е осмислено. И ще си струва да живеем служейки.
Погледни се през Божиите очи! Открий Неговия план и служи с онази малка искрица вяра, която ще запали света!
Анна Петкова, Русе
