Исках да споделя Исус в Близкия Изток, но времето ме притискаше.

Бележка на редактора: Списание „Adventist Review“ не публикува истинското име на автора, нито името на неговата съпруга или тяхното местоположение, поради деликатността на тяхната работа в Близкия Изток.

От Даниел, пишещ за църква в Близкия Изток и Северноафриканския Съюз.
Молех се: „Господи, нима напразно дойдохме тук? Това ли е наистина Твоят план, поради който заминахме?“
С моята съпруга Силвия се преместихме в Близкия Изток преди 3 месеца и аз можех да участвам в програмата „Пълна заетост“ към Църквата на адвентистите от седмия ден.
Харесваше ми идеята да работя в държава, където официално мисионерите не могат да отидат и да споделям Исус във всекидневието. Не можех да си намеря работа, а без работа, нямаше как да подновя визата си. Времето ме притискаше. Обезкуражен, споделих затруднението си с приятел.
„Не се предавай сега.” – той настоя.
„Току-що чух една възможност за работа като личен секретар на шейх. Може това да е отговорът на Бог за теб.“
Той ми даде информация за връзка и каза, че ще се моли за мен.
Идеята да работя за шейх ми звучеше невъзможна, но бях казал на Бог много пъти, че ще приема каквато работа Той ми предложи. Така кандидатствах за длъжността и не след дълго ми позвъниха за интервю.
Прецених шейха като мълчалив човек. Изглеждаше мил и мога да кажа, че беше добре образован и опитен. За мое учудване, той ми предложи работата и дори каза, че можем да преговаряме за заплащането. Обещах, че ще помисля върху предложението му и ще дам отговор на следващия ден.
Вечерта съобщих на София добрите новини.
„Бог отговаря на нашите молитви!“ – каза тя като ме прегърна.
„Надявам се, че си права.“ – отговорих аз. „Но спазването на съботата не е в мой плюс и не мога да си представя шейхът да съобразява графика си с моите потребности.
„Ако Бог иска да получиш тази работа, Той ще се погрижи за решение.“ – каза тя.
Знаех, че беше права, но не можех да потисна вълнението си.
На следващия ден казах на шейха: “Господине, бих искал да приема Вашето предложение. Обаче аз съблюдавам за свят ден периодът от залеза в петък вечер до залеза в събота вечер и не мога да работя през това време.“
Обясних му по най-достъпния начин за моята вяра и очаквах да чуя неговия отговор.
„Ако не мога да ти гарантирам почивни съботи?“ – каза той, без да ме погледне.
„Ще се наложи да отхвърля предложението.“
„И да се върнеш обратно в родината си?“
“Да, господине.“
Мълчанието изглеждаше безкрайно.
Помолих се: „Господи, да бъде Твоята воля. Само ти можеш да направиш това възможно.“
„Можеш да не работиш в събота.“
Отне ми момент, за да осмисля неочаквания отговор. След това почувствах облекчение. Търсенето на работа приключи. Силвия и аз можехме да останем.
Тази вечер у дома, аз и моята съпруга плачехме от радост. Бог наистина искаше да останем. Той отвори вратата точно навреме.
Докато си лежах в леглото, разсъждавах какво Бог планираше за моето бъдеще тук. Не след дълго разбрах. В рамките на няколко седмици шейхът прати имейл до целия персонал, че ще се почива всяка събота. Моята личност предизвика любопитство у всички.
Колегите ми започнаха да следят всяко мое движение, анализираха разговорите, стила на живот и характера ми. Това беше възможност, която само Бог можеше да създаде.
“Що за влиятелен човек се крие зад теб, че шейхът удовлетвори твоята молба?“ – попита един колега.
Отговорих му: “Бог е зад мен. Аз уважавам своя работодател, но Господ седи над шейха.“
С течение на времето персоналът започна да задава въпроси за Библията и вярата ми и впоследствие поискаха да получат свои собствени Библии.
Очаквам с нетърпение деня, в който ще видя по-ясно как Бог е използвал тази опитност, за да повлияе на моя работодател и колегите ми. Знам как тази опитност промени мен. Готов съм да служа на Бог с всичко, което имам, където и да ме заведе. Дори когато трябва да свидетелствам за един „седящ по-горе от шейха.“

 

„Пълна заетост“ е инициатива на Църквата на адвентистите от седмия ден да наема, обучава и изпраща „майстори на шатри“ в райони с ограничен достъп за стандартни мисионери – от Северна Африка през Близкия Изток и Азия. Там са домовете на 2/3 от населението на света, най-слабо достигнатите, с най-малък брой християни. „Майсторите на шатри“ могат да работят като предприемачи, компютърни техници, специалисти връзки с обществеността, графични дизайнери, инженери, учители, професионалисти по грижи за здравето, земеделци и други професионалисти.
Църквата се нуждае спешно от самоиздържащи се „майстори на шатри“, които подкрепят мисионското дело докато упражняват на пълен работен ден професията си, прилагайки своите умения и образование. Финансовата подкрепа не е най-важният елемент на този тип служене. Приоритетно е с професионализма, поведението и начина си на живот, християните да привличат своите колеги и да ги правят последователи на Исус.
„Майстори на шатри“ е термин, произлизащ от случая с апостол Павел, когато той живее и проповядва в Коринт и се издържа чрез правене на шатри (ДА: 18:3).
Ако мислите, че Бог ви призовава да откликнете на тази мисия, посетете: te.adventistmission.org.