„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28)

С нежност Исус насърчи отрудените хора: “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото Съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.” С тези думи Христос се обръща към всяко човешко същество. Независимо дали осъзнават това или не, всички са отрудени и обременени. Върху всички има товар, който само Исус може да свали. Най-тежкото бреме, което носим, е бремето на греха. Ако бяхме оставени сами да го носим, то би ни смазало. Но безгрешният Бог зае нашето място. “Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6). Той понесе товара на нашата вина. Исус ще свали тежестта от уморените ни рамене. Той ще ни даде покой. Той ще понесе и тежестта на грижите и скърбите. Исус ни кани да прехвърлим всяка наша грижа на Него, защото ние сме в сърцето Му.

По-старият Брат на човечеството стои до вечния трон. Наблюдава всяка душа, която се обръща към Него като към Спасител. Знае от опит какви са слабостите на хората, какви са нуждите и къде се крие силата на изкушенията; “защото Той бе във всичко изкушаван като нас, но пак остана без грях”. Наблюдава те, Божие чадо, изпълнено със страх. Изкушаван ли си? Той ще те избави. Слаб ли си? Ще ти даде сила. Невеж ли си? Ще те просвети. Наранен ли си? Ще те излекува. Господ “изброява числото на звездите” и въпреки това “изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им” (Пс. 147:4,3). “Дойдете при Мене” е Неговата покана. Каквито и да са вашите вълнения и изпитания, представете случая си на Бога. Духът ви ще бъде подкрепен, за да може да издържи. Пред вас ще се открие път за освобождаване от смущенията и трудностите. Колкото по-слаби и безпомощни знаете, че сте, толкова по-силни ще станете чрез Неговата сила. Колкото по-тежко е бремето, толкова по-блажена е почивката, когато го прехвърлите върху Този, Който ще го понесе. Покоят, предлаган от Христос, зависи от условия, но те са ясно определени. Такива, че всеки може да ги изпълнява. Той просто ни казва как можем да получим Неговия покой.

Има мнозина, чиито сърца страдат под товар от грижи, тъй като се опитват да достигнат стандартите на света. Те са избрали да му служат, приели са неговата суета, възприели са неговите обичаи. Така техният характер се опетнява и животът им излинява. За да задоволят своите амбиции и светски прищевки, нараняват съвестта си и се натоварват с допълнителния товар на угризенията. Продължителното безпокойство изтощава жизнените сили. Нашият Господ изисква от хората да отхвърлят ярема на робството. Той ги поканва да приемат Неговото иго. Исус казва: “Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” Препоръчва им да търсят първо Божието царство и Неговата правда и обещава, че всички неща, необходими за тях в този живот, ще им се добавят. Безпокойството е сляпо и не може да надникне в бъдещето, а Исус вижда края от самото начало. За всяка трудност Той има средства, които да донесат облекчение. Небесният ни Отец има хиляди начини да се погрижи за нас, но ние не знаем нищо за тях. Онези, които приемат да поставят службата за Бога и Неговия авторитет над всичко, ще открият как затрудненията изчезват и нозете им застават на прав път.