„…защото с вярване ходим, а не с виждане.“ (2 Коринтяни 5:7)

На всяка крачка в живота се нуждаем от вяра, която работи с любов и пречиства душата . Вярата съживява и възвишава душата, чрез благородството на святата практика. Това е от особено значение, за всеки който се подвизава в попрището за наградата на вечния живот. Тя ( вярата) въздига душата в една по-чиста и свята атмосфера, като дава възможност на притежателя й да гледа към все по-високи постижения и да вижда ясно опасностите от живот, посветен на себеугаждането. Погледни с вяра над себе си и виж в делата на Бога, пътят за постигане на онези богатства, които могат да се положат в подножието на Неговия престол. О колко неизмерими са височината и дълбочината на познанието, което можем да получим с безрезервно посвещаване на Бога. Господ иска целия човек или нищо. Неговата милост не може да се купи с парични дарения. Той ни зове да му подарим цялото си сърце. За нас не е необходимо да знаем резултатите от нашия начин на действие преди да се предадем изцяло на Бога. Не е необходимо да видим начина или да знаем какво бъдеще ни предстои . Братко, ден след ден върви пред Бога в смирение и разкаяно сърце. Твоята съдба зависи от избора ти на пътя. „Изберете днес кому да служите” /Исус Навиев 24:15/, ”Ако Иехова е Бог, следвайте Го, но ако е Ваал, следвайте него ” /3 Царе 18:21/. Трябва да бъдеш или едното или другото. “Не можете да служите на Бога и на мамона” /Лука 16:13/.

Твоето настоящо щастие и бъдещо благополучие зависят от собствения ти избор. Ако избереш да следваш Исус трябва да се подчиниш на словото: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и така нека Ме последва” /Матей 16:24/.

Вечният живот е даден на всички, които се хранят с плътта и кръвта на Божия Син, като живеят с всяко слово, което излиза от Неговите уста. Онези, които правят това, ще получат ясно разбиране какво означава да си едно с Христа. “Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко Чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна. А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.” /Яков 3:17,18/.

Може двама души да извършват един и същ акт на поклонение, но служенето Богу на единия да се намери недостатъчно, когато бъде претеглено на златните везни е небесното светилище, а служенето на другия да бъде прието. Само онова служене, която се изпълнява искрено, смирено и със съкрушено сърце е приемливо за Бога.

Снимка на David Mark от Pixabay