Историята на варненската Адвентна църква започва с кръщението на първия адвентист – Кънчо Иванов на 29 януари 1921 г. (не във Варна). През лятото на 1923 г. във Варна е преместен п-р Алфред Томас, който полага основите на публичната дейност. През есента на 1923 г. – е открита първата Адвентна църква във Варна. На 28 юли 1924 г. е извършено и първото адвентно кръщение във Варна. Кръстена е Елисавета Москова, майка на Петър и Тодорка Москови. До края на 1924 г. във Варна се кръщават общо 9 души. През следващата 1925 г. се кръщава още един член. През 1926 г. се кръщават още 7 души. Работата се увеличава и като помощник на п-р Алфред Томас е изпратена пр. Нонка Ганчева. През март 1927 г. Алфред Томас е преместен в София. Работата във Варна продължава п-р Борис Николов. През неговия престой в града (1927 – 1931 г.) се кръщават общо 37 души. През 1931 г. на мястото на п-р Борис Николов идва п-р Диньо Харбов, който остава във Варна до 1935 г. През 1931 г. църквата се премества на ул. „Братя Миладинови“, където се помещава до 16 октомври 1960 г .
През 1934 г. се случва един инцидент. На 24 януари през нощта, когато гост на Варненската църква е Алфред Томас, в двора на църквата е хвърлена ръчно изработена бомба. На следващия ден градският печат отразява случилото се. Под заглавие „Варварско нападение“, във вестник „Варненска поща“ бр. 5465, на стр. 3 е написано: „В сряда вечерта, към 11. 30 часа, злонамерени лица са хвърлили взривно вещество в двора на Християнското Адвентно общество Варна, след което влезли и натрошили повече от 40 стъкла от салона на същото общество. Прави тъжно впечатление една такава постъпка към едно мирно християнско общество.“ Въпреки случилото се, събранията продължават да бъдат добре посетени. На мястото на п-р Диньо Харбов пристига през октомври 1935 г. п-р Борис Бонев. Той продължава публичните сказки. Към 31 декември 1937 г. църква Варна наброява 57 члена. През 1949 г., в периода 17 – 22 септември, град Варна е домакин на една младежка сбирка, в която участват над 100 младежи от цялата страна. На сбирката присъства п-р Васил Иванов.
През годините на комунизма църквата е претърпяла много лишения. Един от най-големите проблеми пред нея е бил този с мястото за събиране. От 1960 г. на църквата и се налага да ползва салона на баптистката църква на бул. „Георги Димитров“ 100 (понастоящем бул. „Сливница“). От 1964 г. до 1971 г. църквата се помещава в къщата на сем. Ябанджиеви, намираща се на „Св. Русев“ 8. От 1971 г. до 1990 г. като салон е пригодена къщата на Добра Чакърова на ул. „Труд“ 3. Въпреки увеличената членска маса (към края на осемдесетте години около 200 члена), църквата се побира в малко и твърде недостатъчно помещение в района на циганската махала. Само една автобусна линия минава край къщата на Добра Чакърова и в събота автобусите по тази линия са пълни с адвентисти. Не без причина във средите на варненските адвентисти и до днес се е запазил споменът за тези трудни години. Изразът „при баба Добра“ се е превърнал в кратко название на цял период на трудности и преследвания, през които е преминала църквата ни.
Проповедници, ръководили църква Варна:
1943 – 1950 г. п-р Стефан Константинов със стажанти Керкенезов и Пешкиров
1950 – 1953 г. п-р Йордан Михайлов
1953 – 1955 г. п-р Борис Кирилов с помощник Любен Паралиев
1955 – 1960 г. п-р Рачко Ябанджиев
1960 – 1970 г. п-р Борис Кирилов с помощници Кирил Куманов, Агоп Тахмисян и Михаил Контаров
1970 – 1983 г. п-р Агоп Тахмисян
1983 – 1990 г. п-р Кирил Куманов
1990 – 1995 г. п-р Стоян Томанов
1995 – 1998 г. п-р Ганчо Мавродиев
1998 – 2000 г. п-р Илия Крушкин
2000 – 2005 г. п-р Иван Мирчев Николов
2005 – 2010 г. п-р Николай Колев, п-р Красимир Карев, п-р Атанас Стоянов
2010 – 2015: п-р Атанас Стоянов (в църква „А“ до 2011 г.), п-р Павел Кънев (църква „Б“), п-р Слави Чирпанлиев (църква „Орбита“), п-р Димитър Митев (областен пастор), п-р Слави Митрев (от ноември 2011)
През началото на 1990 г. във Варна започват да се провежда един път в седмицата публични евангелизаторски беседи. Първата се провежда в първия вторник от месец януари 1990 г. в църквата ни на „Труд“ 3. Говорител е п-р Стоян Томанов. През есента на 1990 г. след проведения църковен събор, като пастор във Варна е изпратен Стоян Томанов. През ноември 1990 г. църквата излиза за един месец в „Дома на работника“. Интересът на гражданите към въпроси,свързани с Библията е огромен. Членството на църквата нараства бързо. През есента на 1990 г. на едно от заседанията на мисионския съвет на Църквата на адвентистите от седмия ден, гр. Варна се обмислят и предлагат смели идеи за евангелизиране на района. Някои от тези идеи са почти невероятни. Предлага се идеята да се организира Кореспондентен библейски курс. През тези години малко хора са запознати с учението на Библията. Трудно е даже да я намерят и докоснат. Кореспондентният библейски курс е подходяща форма за духовна просвета, защото дава възможност за участие в изучаване на основните учения на Библията, в подходящо за всеки време, у дома, на спокойствие и без присъствени ангажименти. На тези, които нямат Библия им се подарява. Днес курсът все още развива своята дейност и центърът му се намира в сградата на варненската адвентна църква. Предлагат се лекции както на библейски теми, така и на здравни, психологически, социални и дори археологически.
От ноември 1991 г. е нает „Дома на транспортните работници“, в който се провеждат богослуженията. От началото на 1992 г. църквата се премества в „Дома на културата“ при ОКС на ул. „Габрово“ 14.
На 22 и 23 май 1991 г. църква Варна е посетена от председателя на Генералната Конференция на ЦАСД, п-р Роберт Фолкенберг. По време на гостуването си той има среща с кмета на град Варна. П-р Роберт Фолкенберг е придружаван от председателя на Евроафриканската дивизия п-р Едвин Лудешер, както и от семейство Мак Нийлс и Дон Фолкенберг. Те посещават сградата на ул. „Труд“ 3, където църквата се е помещавала в продължение на близо 20 години и се запознават с трудностите, които са имали варненските адвентисти с осигуряване на сграда за провеждане на богослуженията си. След това свое посещение, гостите разглеждат предложенията за строеж на църковна сграда. Сред избраните места е сградата на училището за незрящи на ул. „Стефан Караджа“ 31, където е построена и новата църква. През втората половина на 1992 г., гост в град Варна е американският евангелизатор п-р Робърт Уейгли. От 3 ноеври до 20 декември 1992 г., той провежда евангелизация в зала 1 на „Фестивален и конгресен център“. Средно около 900 души всяка вечер посещават беседите на п-р Роберт Уейгли. През декември същата година се извършват две кръщения в басейна на комплекс „Амбрасадор“, „Златни пясъци“. Там 134 души сключват завет с Христос. Това са двете най-големи кръщения в историята на варненската църква.
Отведнъж църквата наброява около 400 души. Налага се тя да бъде разделена на две. Църква „А“ остава в салона на ул. „Габрово“ 14. Църква „Б“ започва да се събира на петия етаж в сградата на бул. „Мария Луиза“ 13. Първото богослужение там е проведено на 1 януари 1993 г. Поради бързия растеж на църквата и нейното разделяне на две, във Варна е изпратен от 20 февруари 1993 г. като втори служител п-р Едмил Харбов. Той е внук на п-р Диньо Харбов, който е работил като проповедник във Варна през първата половина на тридесетте години. П-р Едмил Харбов и п-р Стоян Томанов обслужват заедно двете църкви. През 1992 г. е закупено училището на незрящите на ул. „Стефан Караджа“ 31 и там е започнат строежа на новия молитвен дом. Средствата за ремонта и издигането на новата постройка са осигурени от американското семейство Мак Нийлс. Църквата влиза в завършената сграда през началото на 1995 година. От октомври 1995 г. п-р Стоян Томанов е преместен в църква Русе. От Русе на негово място като пастор в църква Варна е изпратен п-р Ганчо Мавродиев.
Официалното откриване и освещаване на новата църква се извършва на 23. 06. 1996 г. През есента на 1996 г. в сградата на църква Варна на ул. „Стефан Караджа“ 31 е проведена евангелизация от немския п-р Харалд Кнот. От 26 септември. до 18 октомври 1996 г. той изнася поредица от беседи под общия надслов „Живот в нови измерения“. В последвалите кръщения около 30 души сключват завет с Бога.
През лятото на 1997 г. п-р Едмил Харбов е преместен в църква Казанлък. На негово място от 1 октомври 1997 г. във Варна е назначен като служител п-р Венцислав Панайотов, който след завършване на теологичното си образование се е завърнал през същата година от института „Фриденсау“ в Германия. През пролетта на следващата 1998 г. църква Варна е разделена административно на две. Целта е да бъде облекчена работата с църковните членове. Новообразуваните църкви „А“ и „Б“ имат отделни църковни списъци и отделни ръководства, но участват в едно общо богослужение.
От есента на 1997 година в църква Варна се организира нововъведеният в българската адвентна църква клуб „Изследовател“. Варна е една от първите църкви, които се ангажират активно в работата с подрастващото поколение. Два пъти в месеца, в неделя, юношите на възраст от 12 до 16 години се събират в собствена стая на третия етаж на църквата и под ръководството на избрани за аниматори, провеждат редовните си сбирки. На 25 април 1998 г., по време на централното богослужение в събота сутрин, се извършва първата приемствена церемония в клуб „Изследовател“. На нея като изследователи са приети 13 юноши.
От 1 октомври 1998 г. п-р Ганчо Мавродиев е преместен в църква Търговище. На негово място от църква Асеновград идва п-р Илия Крушкин. В продължение на една година във Варна се провеждат три евангелизации. В края на 1999 г. за първи път във Варна се провеждат по инициатива на Адвентната църква общи мероприятия около Рождествените празници с останалите евангелски църкви в града. Създава се добра атмосфера на приятелски взаимоотношения. На 22 деквмври е проведена младежка дискусия в сградата на Община Варна. Вечерта на 25 декември се провежда три часова Рождествена програма в „Двореца на културата и спорта“. Около 3000 души посещават събитието. В организацията и провеждането на отделните мероприятия участват всички протестантски църкви.
На проведения през април 2000 г. църковен събор в София, за по-лесно обслужване и организиране, Българският съюз е разделен на три области: Северна, Южна и Западна. Град Варна е избран за център на Северната област. На 19 юни 2000 г. като председател на северната област във Варна се премества п-р Георги Чакъров. Той изпълнява едновременно функциите на председател на областта и пастор във църква Варна.
На 13 юни п-р Илия Крушкин е преместен в църква Кюстендил „А“. През същия месец, на 20 юни п-р Венцислав Панайотов напуска Варна и започва работа в църква Стара Загора. На негово място на 18 юли от гр. Велинград във Варна като служител пристига п-р Иван Мирчев Николов. На 16 октомври 2000 година се провежда първото богослужение в новосформираната адвентна църква в младежки дом „Орбита“. По- късно, „Орбита“ е прието като име на църквата. Пастор е Иван Николов.
На всеки 5 години се провежда национален събор, по време на който се избират ръководителите на местните църкви. До 2010 год., варненската църква се обслужва от п-р Красимир Карев, п-р Атнас Стоянов и п-р Николай Колев, а от 2010 г. са назначени п-р Атанас Стоянов (църква „А“), п-р Павел Кънев (църква „Б“), п-р Слави Чирпанлиев (църква „Орбита“) и п-р Димитър Митев (областен пастор).
Днес, в град Варна, Църквата на Адвентистите от седмия ден се намира в собствената си сграда на ул.“Стефан Караджа“ №31.
Редът на богослуженията е както следва:
Петък: 19:00-20:00 ч. (при зимно часово време- 18:00-19:00), проповед
Събота: 9:30-12:00 ч., проповед
19:00-20:00 ч. (при зимно часово време- 18:00-19:00), младежко богослужение
Заповядайте!