На 9 и 10 декември, отдел „Семейно служене“ представи пред варненската църква, в 2 лекции и семинар, връзката между темпераментите, характера и практичното християнство. Тест за процентното съотношение между четирите основни темперамента можеше да попълни всеки посетител.
Говорител на програмата бе Юлия Митева. Тя постави интересен акцент в следобедните часове чрез алегорията по-долу.
Градината на Господаря
Най-красивият букет от разнообразни цветя украсява земята. Като злато блестят слънчогледите- сангвиници. Те вдигат високо глави и следват хода на слънцето.Грее ли слънце-те сияят, облак ли ги скрие – те се мусят и сърдито свеждат надолу глави. Но сутрин, окъпани от свежата роса, те отново радват всички наоколо. Да си признаем, непостоянни са, но ни е приятно с тях. Те са аромата на душата ни.
Най-отпред добре подредени и силно ухаещи седят розите – холерици. Розови до светло и червени до тъмно.Не можеш лесно да ги докоснеш.Бодил до бодил,шип до шип.Но кажете,има ли рожден ден без рози? Има ли сватба без рози? Има ли семейно тържество без рози? Те присъстват абсолютно навсякъде и по всяко време на годината. На тях може да се разчита. Те сами си знаят цената!
Ей там, някъде в средата, подредени в кръг се мъдрят срамежливите кокичета – меланхолици.Красиви, много красиви,но много рядко вдигат главички. Все мислят, мислят и се питат: „Има ли нещо хубаво в нас? Ще ни оцени ли някой? Щом досега си стоим в тази малка градинка, ще се сети ли някой за нас? Ще ни натопят ли в специална ваза?“
Забелязва ги Добрият Градинар и нежно им говори, говори, че те ще бъдат в средата на най-красивия и най – големия букет. Казва им още, че ще бъдат обградени от розите – холерици и слънчогледите-сангвиници и заедно ще се радват на прекрасното слънце на правдата. Така ще бъдат вечно неувяхващи!
Най-отзад, в дясно, ни гледат умно вечно зелените борове- флегматиците. Поглежда ги Градинарят и им казва: „Ще ви начупя на клонки, за да оформя чудесно големия букет.“Те безропотно отговарят :“Добре“.„Ще бъдете в края на букета“-продължава Градинарят. „Добре.“-отговарят спокойно. Слънцето припича, та се не трае – „Добре“; сняг трупа – „Добре“; продължителна суша –„ Добре.“ По снагата им се стича ароматна смола, която може да излекува и най-лютата рана. Чакаш ги цял живот да израснат като исполини. Порои от дъждове завличат всичко около тях, а те в едни глас викат :“Ще чакаме! Ще чакаме, докато дъждът спре и отново изгрее слънцето!“
Грижовният Градинар усмихнат се наслаждава на тези прекрасни цветя – темпераменти и казва: „От вас ще направя най- прекрасния букет на света!“ Заема се старателно да аранжира.О, колко нежно подрежда кокичетата-меланхолици! Около тях разполага бодливите ароматни рози – холерици. Обгръща ги със слънчогледите – сангвиници и целият букет полага върху стабилните борови клонки -флегматици. Изправя се Градинарят и за миг затваря очи. Той се моли:
„Събуди се, северни ветре, и дойди, южни! Повей в градината Ми, за да потекат ароматите й!“
